Blog

Наближавала новогодишната нощ,
Мира вървеше по пътят за вкъщи и си мислела, колко нещастна се чувствала, сякаш не живеела,
а просто съществувала.

Навън било много красиво, валяло сняг, елхите – вълшебно снежно-бели, а в душата на Мира
изобщо не било радосто, красиво и бяло.

Тя вървяла по пътя, очите й били натежали от сълзи и се молела тихичко на Бог да й даде вдъхновяваща работа,
здраве, любов, добър и мил партньор, изобилие.
“ Моля те Боже, нямам сили да живея повече такъв живот…”

Почти стигала до вкъщи и на края на улицата, на завоя точно до един бор вниманието и привлякла ярка,
сияеща светлина, преливаща в цветовете на дъгата. Мира се доближила и с удивление погледнала каква
е тази светлина и затаила дъх. Това била невероятно красива жена, като Ангел.
С красива рокля от преливащи се цветове украсена с кристали, дълга коса, в която имало ухаещи цветя, а
на гърба криле.
Излъчвала топлина, светлина, една такава нежна, мила, усмихната.

“Коя си ти?” – попитала Мира. Толкова била впечатлена, че дори забравила да каже “здравей”.

“Здравей, Мира! Казвам се Любов, аз съм Ангелът на Любовта.”

“Как се появи, какво правиш тук” – пожелала да разбере Мира.

“Чух молбите ти и дойдох да ти помогна”. –

“Ти можеш да ми помогнеш , да ме избавиш от нещастията в живота ми? Да ги промениш?”

“Аз мога да ти кажа, разкажа, мога да ти обясня как да промениш живота си, но всичко останало можеш
да направиш ти сама”, казал ангелът с усмивка.

“Аз? Ти нали си ангел, не можеш ли да направиш някакво вълшебство и да ми оправиш живота? “ –

“Аз съм ангел, но не мога да помогна на този, който не иска сам да си помогне. Изборът го прави човек сам!
Сам създава своя живот, а ние само помагаме и напътстваме, подкрепяме.
Ако човек не ни чува или не иска да ни чуе ние не можем нищо да направим. “- обяснила Любов.

“Как можеш ти да ми помогнеш сам сама? На мен ми трябват толкова много неща – и здраве ми е нужно
и работа, и финанси и приятел. Ах, ах, тежка съдба, едва ли ти сама ще се справиш, ако Бог беше изпратил
всичките си ангели… По добре да си тръгвам, не можеш да ме спасиш.”, въздъхнала тъжно Мира и се
обърнала да си върви.

“Чакай ,Мира, почакай! Грешиш! Без мен, без Любовта няма да успееш, няма да можеш да получиш нищо.
Аз мога да ти помогна да имаш всичко, за което мечтаеш и всичко от което имаш нужда и желаеш, но трябва
и ти да се потрудиш!” – с увереност казал ангелът.

“Не разбирам! Как може Любовта да ми даде всичко ?! “ – въздъхнала Мира.

“Ще ти разкажа! Ще вървя заедно с теб до домът ти и по пътя ще ти обясня всичко! Хайде да вървим заедно!”

“Ах, Колко е приятно и топло с теб!” , възкликнала Мира.

“Аз съм Ангелът на Любовта, а Любовта сгрява и излъчва топлина!

Чуй сега внимателно какво ще ти разкажа.”

С раждането си всеки човек получава в дар от мен вълшебен пламък. Той се намира гърдите, точно в сърцето.
Нарича се огънят на любовта. Той гори ярко, излъчва невероятна топлина, силна енергия, красива светлина,
а човек се чувства радостен и щастлив. Тази сияйна светлина озарява, вдъхновява, разширява пространството, трансформира, разпространява се към хората и света и привлича други ангели, които го даряват с много дарове.
Подаряват му здраве, младост, красота, любов, успех, изобилие, чудеса и изпълняват желанията на човек.

Животът на такъв човек е пълен радост, щастие, с добри хора, смях, лекота, веселие и с вълшебство.“

“А мен си ме забравила! ”, почти извикала Мира.

“Не, не съм! Давам този дар на всеки един човек във Вселената. Повечето хора за съжаление не умеят
да го запазят и пламъкът угасва. Аз не мога да го запаля отново. Хубавото е, че човек може сам да запали
отново своя вълшебен огън и да го поддържа!

“Как може да го направи? – с учудване попитала Мира.

“Вълшебният пламък е пламъкът на любовта, той гори, когато човек е напълнен с любов.
Нужно е да се учи да обича себе си. Колкото повече любов, толкова по – ярък става пламъкът.
И запомни всичко започва с теб! “

А хора често вярват, че всички са им длъжни и чакат някой друг да запали техният пламък, искат топлината
от другите да се стоплят на нея. Но това не се случва. Малко разбират, че сам е нужно да запалиш своя пламък,
че всичко зависи от самият човек. Така той ще сияе, ще излъчва светлина и топлина и тази светлина ще
привлече хора със същите ярки пламъци в сърцето си и те ще си даряват един на друг радост, щастие,
любов, топлота.

Когато огънят не гори той привлича същите хора с угаснал пламък и те започват да се карат по между си,
като чели са на бойното поле, воюват за тази любов, която и на двамата не им достига. Те нямат какво
да си дарят един на друг, няма топлина, няма радост, няма вълшебна енергия, няма светлина.

Чакат някога някой да им даде всичко това и живеят в самота, нещастие, болести, умора, безпомощност,
униние, неуспех, бедност, празнота в душата.

Сега си представи, казал ангелът на Любовта, красива жена, с ярко горящ пламък в сърцето.
Красива, добра, нежна, сияеща, топла, такава като мен.

Когато хората я видят те чувстват радост в душата си, искат да общуват с нея, мъжете й се възхищават,
хората се обръщат след нея с усмихнати и възхитени погледи. Такава жена искат да я прегърнат, да бъдат
близо до нея, да се сгреят и заредят от нейната топлина. Искат да й дарят радост и обич.

Когато я погледнеш в очите знаеш ли какво забелязваш там?
Там има невероятна красота – тя вижда всички хора добри, силни, смели, сърцати.
Тя не ги вижда с угаснали пламъци в сърцата, а вижда красивите им души.

Вътрешното усещане на тази жена е все едно в нея има преливащ фонтан от любов.

Такива хора излъчват вълшебен аромат, аромат на щастие, любов и чудеса.”

“Изобщо не разбирам как е възможно всичко това? Как би могло да се постигне? – тежко въздъхнала Мира.

“Нужно е да промениш своето отношение към себе си, към другите хора и към света.” – отвърнала Любов.
Защо гасне пламъкът знаеш ли, Мира?”

“Не, не знам, Любов”

“Пламъкът загасва от негативни мисли, обиди, гняв, страхове, осъждане на себе си и другите, злоба,
неприемане на себе си, неприемане на своето тяло, неприемане на грешките си, критика към себе си,
сравняване с другите хора, постоянно търсене на недостатъци, не приемане на своята природа,
неразрешение да изпълняваш своите мечти, да удовлетворяваш своите желания, не слушаш тялото и
вътрешният си глас, отдавна угаснала връзката интуицията. Много хора зависят от чуждото мнение,
слагат себе си на последно място, фокуса постоянно е в негатива, в проблемите, липса на благодарност,
постоянно угаждане на другите хора, пазене на “добро” поведение, лишение от комфорт.
Някои хора не желая да излязат от ролята на жертва, избират да страдат, унижават се, предават и лъжат
себе си, други вярват, че не заслужават щастие, не вярват в себе си и своята сила…”

“Олеле, олеле моят пламък е отдавана изгаснал.” – тъжно казала Мира

“Ти можеш отново да го запалиш. Представи си сега, че ти си твоето вътрешно дете.
Представи си себе си като малка, както когато си била малко момиченце. Ти си тя и погледни себе си
отстрани с любящи и обичащи очи все едно си нейната майка. Виж колко е красива и уникална!

“Но аз не съм красива”. – извикала Мира

“Кой ти е казал това? Чий са тези мисли?

Ти ще вярваш ли, че твоята дъщеря не е красива?

“Моята дъщеря ще бъде най-прекрасната, най-красивата и умна!”

“Погледни с тези очи себе си!

Какво ще пожелаеш на своето дете?” – попитал Ангелът.

“Ще й пожелая да прави това, което желае и когато желае, да не угажда на хората, ако не й харесва това,
което прави да не го прави, да не слуша никого, да слуша своя вътрешен глас, да танцува, да рисува, да играе,
да мечтае, да спортува, да се занимава с любими дела и работа. Да знае, че е най-прекрасната, най-красивата,
родена с правото да бъде щастлива!

Да се радва на малките неща всеки ден, на небето, на слънцето, да носи красиви рокли, да си прощава грешките
и да продължава напред, да не се обвинява и да стои в миналото. Да не държи обиди в себе си, да прощава, да се освобождава, да преодолява страховете си, да се развива, да развива своите таланти, да знае своите слаби страни
и да развива силните. Да отстоява себе си. Да не общува с неприятни хора, да действа, когато иска нещо.
Бих я посъветвала още да се грижи и цени своето тяло, да се грижи за своето здраве.

Желая й да избира най-доброто за себе си, да бъде смела, да проявява своята сила и решителност,
да прави осъзнати избори. Да знае своята цена и ако някой мъж се държи неуважително или иска да я използва,
манипулира, да си тръгва веднага без да търпи и миг дори.

Да не вярва на тези, които й казват, че тя не може и няма да й се получи, да не слуша чуждо мнение,
да вярва в себе си, да не се сравнява и съревновава с другите. Да следва своя път и своите желания.

Да казва винаги, когато нещо не й харесва, да не мълчи, да слага себе си на първо място, да не се
опитва да бъде “добро момиче” . Да не живее в дом, който не й харесва или на място, което не й харесва,
да прекъсва отношения, които са обезценяващи и разрушаващи и да избира да се обгражда с хора,
които са със светли мисли и светли чувства и намерения. Тя ще се научи да ги разпознава.
Да не работи на нелюбима работа само заради пари. Да не икономисва, а да си доставя радости.

Да знае и вярва, че има рождено право и е достойна да бъде щастлива и обичана, че тя е много умна,
талантлива, креативна и красива и аз ще направя всичко възможно тя да бъде щастлива и да сбъдне своите мечти!”

“Всичкото това, което пожела правиш ли го за себе си? “ – попитала Любовта

“Не, не го правя!

“Защо?”

“Не знам!”

“Погледни пак към себе си внимателно и ми кажи защо?”

Мира се разплакала –

“ Аз не обичам себе си…”

“Значи е дошно време да запалиш своя пламък. – усмихнал се Ангелът на Любовта.

Започни с писмо, напиши на себе се писмо към своето вътрешно дете.
Напиши всичко прекрасно, което има в теб и всичко прекрасно, което имаш в живота си.
Напиши защо си най-прекрасната. Напиши благодарности към себе си любимата.
Всеки човек има за какво да благодари на себе си, знам, че и ти имаш за какво да бъдеш благодарна на себе си.

Напиши списък с желания и започни да ги изпълняваш като към най-любим човек.
Колкото повече грижа и обич проявяваш към себе си, толкова повече пламъкът в сърцето ти ще свети по-ярко,
а в живота ти ще има радост и щастие”.

“Да, Любов, да, ще напиша”, отвърнала Мира и за първи път от много дълго време на лицето й се
появила лека усмивка.

“Е, Мира, време е да тръгвам!”- казал Ангелът.

“Ще дойдеш ли пак при мен, Любов?”

“Когато започнеш да разпалваш пламъка в сърцето си, аз обезателно ще дойда, обещавам ти”.

“Всичко ще направя, давам ти думата си”- отговорила Мира и прегърнала Любов на прощаване.

Докато вървяла по пътя до вкъщи Мира си преповтаряла разговора с Ангела на Любовта, а на душата
й било радостно и вдъхновяващо, дори още чувствала топлината и приятната енергия, с която я огрявала Любов.

До сега не знаеше и не се беше замисляла колко е важно да обичаш себе си.

Чакала любовта от другите хора, одобрение, признание, похвала, стараела се да заслужи всичко това и се
огорчавала, че не ги получава. Болно й било, че никой не я обичал, или я предавали или я обиждали…

А всъщност тя самата предавала толкова пъти себе си, от страх толкова пъти жертвала себе си и своя комфорт,
търпяла нетърпими хора…

Още когато била малко дете, на седем годинки Мира спряла да вярва, че е талантлива, спряла да мечтае.

Живеела с усещането, че не е на мястото си на тази планета.

“Хората с горящ пламък миришат на щастие, на любов” мислела си Мира като повтаряла думите на Ангела.
И аз искам да мириша на щастие!”

От този ден нататък Мира се променила, променила своето отношение към себе си.

Станала като любяща и грижовна майка на себе си.

“Какви избори прави жената, която обича себе си?”

Това, което правя радва ли ме, харесва ли ми?

Това, което правя от обич към себе си ли е?

Какво бих дала/направила за любимото си вътрешно дете? Тези въпроси си задавала постоянно Мира.

Болестите на Мира изчезнали.

Тя оставила не любимата си работа, преместила се в друг град, държава.
Започнала нова, любима вдъхновяваща работа, развиваща нейните таланти, работата,
за която била родена. Творяща от душа. Срещнала добър и любящ мъж.

Превърнала се в невероятна красавица. Превърнала точно в жената, която описвал Ангелът на Любовта –
нежна, красива, сияеща, излъчваща светлина и топлина, с ярък пламък в сърцето, миришеща на любов
и вълшебство! Била заобиколена от доброта, грижа, обожание.

А Любов и нейните приятели ангели постоянно били при Мира!
И радостта и щастието озарявали всичко наоколо!

С любов и грижа,
Мая Шопова

Ако тази приказка ви е харесала и се е докоснала до вас, моля споделете, за да достигне до повече хора!
Благодаря!