Blog

Любов или зависимост? Обичащият твърде силно

от in Партньорство 03/02/2018

Нима не е хубаво?
„Жена, която обича твърде силно? Това е жена мечта!“
Работата е там, че жена, която не е изградила отношение със себе
си среща/иска/чака мъж, с когото ще запълни своята емоционална празнина в гърдите.
Аз не мисля, че има „втора половинка“. Половинка има  този, който не е цялостен. Има изказвания от рода на „Аз без теб съм половин човек“.
Не мога да обичам себе си и света без теб, аз толкова силно искам това,
че избирам да „обичам“ тебе много силно!
При тези варианти избираме да очакваме от мъжа това, което не ни достига на нас самите. Никой не може да ни обича, ако ние не обичаме самите себе си.
А когато ни се струва, че ние твърде силно обичаме, то ние попадаме в нашият собствен капан, когато другият става по-важен от самите нас.
Той е център на нашата вселена и „най-важният“. За съжаление много от нас имат убеждението, че любов = страдание. Много песни, книги за любов, филми показват
(описват) любовта като страдание, жертвеност, невъзможност.
И ние съчувстваме на героите и възприемаме, че зависимостта и нервите това е любов, че за истинската любов се иска жертване.

Как да разберем, че сме попаднали в капана на „обичам твърде силно“?

♦ Когато ни е грижа повече за партньора, отколкото да се запитаме как
се чувствам аз в тези отношения. В този случай губим своите граници и
се размиваме.

♦ Когато неговите действия стават наши действия. Той така казал, измислил, помислил, предложил, решил, почесал се…

♦ Когато мислим, че той може да се промени заради нас.

♦ Когато има опасност за нашето здраве, емоционално състояние, безопасност, само заради него.

♦ Някаква интересна информация, която може да помогне на нас се възприема през призмата на „това може да помогне на него“.

♦ Цялото ни внимание е концентрирано върху него. И нищо друго не съществува.
Това любов ли е? Любов ли има в основата на това зацикляне?
Ами не! Това е страхът. Когато любовта започва да прилича на мания,
нас ни разтърсва страхът:

 страх от самота
 страх, че съм недостойна / не заслужавам
 страх, че ще ни изоставят, предадат, изневерят, отхвърлят,
ще загубят интерес.

Ние обичайки, отчаяно се надяваме, че мъжът който сме обсебили ще ни убеди в обратното, че това никога няма да се случи.
Нашата обсебеност и страхове стават все по-силни, навикът да даваме любов с цел да я получим обратно става най-важното нещо в нашият живот.
И ако тази стратегия не проработи ние се стараем с всички сили все повече и повече и обичаме до самозабрава и самоотрицание – ние „обичаме твърде силно“.
Любовта е възможна когато я чувстваш в себе си.
Ти не си моя половинка. Ти също си цял. И ти нищо не си ми длъжен за моята любов, тя е безусловна. Любовта не е сделка. Тя е съпричастност и уважение,
без нужда да променям нещо в теб като личност.
Как да изляза от този капан? Обърни вниманието към себе си. Започни да си задаваш правилните въпроси и да си отговаряш честно:

Какво искам аз? Какво чувствам аз? Как искам да се чувствам?
 Как мога да дам на себе си това, което искам / очаквам от другите?
От какво се страхувам?

С. Пил, авторът на книгата „Любов и Зависимост“
е написал: „Зависимост-това е чувство, което завладява съзнанието на човек и като болкоуспокояващо облекчава неговите тревоги и страдания.
Любов-зависимост се различава с жаждата за успокояващото присъствие на любимият човек. Вторият критерий-това е, че тя ни лишава от способността
да обърнем внимание и на другите страни на своя живот.“ Вашият живот преминава покрай „обичате твърде силно“ другият. За вас и вашият живот вие сте най-важните.
Зрялата любов – е когато без теб аз съм цялостна, а с теб ние сме двойна сила и може да съТворяваме в света.

Ако тази статия е била полезна за вас, моля споделете я със света!
Благодаря!

https://mayashopowa.com/how-to-love-yourself/

 

С любов,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *