Blog

Зрялата възраст е отражение на детският опит.

Психиката фиксира моменти, украсени с негативни преживявания и на тяхна основа формира
защитни механизми, които в бъдеще ще станат неразделна част от жизненият сценарий.

Ние избягваме тези хора, които ни обиждат, не искаме да общуваме с тях.

А всъщност е нужно да бъдем по-близо до тях.

Знаете ли защо?

Никой не може да ви обиди. Вие сами избирате да се обидите.

Вас вече са ви обиждали в детството на тази тема и в сегашният момент патньора/колега/приятел случайно
докосва тази ваша рана (болева точка) – а вашата реакция – обида – както в детството.
Реагирали сте по същият начин на някаква тема.

Например в детството на детето са му казали- “Ти си глупав”, “Глупава”.

Внезапно някой в зряла възраст прави намек, като казва нещо подобно – “Нещо не разбираш добре” .
И тук се обиждате на човека. Всъщност той не ви е обидил, а това е вашата детска обида.

Защо ни е нужно да бъдем по-близо до тези хора, на които се обиждаме?

За да може да разберем себе си по-добре.

Всеки човек, който ви обижда, той ви помага да се разкриете, да опознаете себе си, показва ви части от вас,
за да се излекувате, колкото и странно да ви звучи.

Ако искате да разберете себе си, да се опознаете, приемете, да внесете ред и чистота във вашият вътрешен свят –
то тези хора са ви много полезни и ви помагат.

Често се обиждаме на близки хора.

Но, кой освен най-близкият може да ви каже някаква истина.
Всъщност се обиждаме на истината.

Ако човек се обижда на фразата “Глупав” значи вътре в дълбините на душата, той мисли така за себе си,
но не иска да си го признае. Дори и не иска да си го спомня, защото в детството се е натърпял…

Човек не иска да вярва, че е такъв и започва да доказва обратното. Може да доказва по различен начин – да се гневи,
да унижава другия човек, а може да доказва и пасивно – да се обижда, да мълчи, да игнорира и да чака извинение.

Вместо да чакате извинение е важно да анализирате себе си – Защо това така ви е засегнало? Защо смятате, че сте “глупав”?

Може би отдавна в детството са ви го казали, вие сте повярвали и досега ходите с него.
А в същото време имате толкова много доказателства в себе си, че не сте “глупав”!

Това е тема, с която е нужно да поработите, да формирате ново убеждение за себе си.

Всичко това е ресурс, тема за преработка.

А когато чакате извинение и получите извинение, вие нищо не сте преработили в себе си и ще продължавате
да се обиждате постоянно.

Да се обиждам и да чакам извинение – това е позиция на дете.

Колкото повече вътрешни рани имате, толкова по-лесно се обиждате.

Обиждайки се на друг, попитайте себе си как се отнася това за вас и какво можете да направите с него?

Докато не се разберете в себе си, ще се обиждате на различни хора, ще мислите, че всички хора са лоши,
че света е несправедлив и живота е ужасен. А това е възможно да води до зависимости, депресия и т.н.

Когато погледнете към обидата като на ресурс – това е много полезно взаимодействие.

В живота нищо не ни се дава просто така.

Нито хората, нито чувства или нашите състояния – всичко това е ресурс.
Всеки човек разкрива нещо в нас.

Когато се намирате в отношения например, вашият партньор също ви разкрива.
И ако имате неизлекувани рани вие ще бягате от тези от отношения и ще обвинявате партньора.

В детството обидата служи на детето като защита от болката, страха, ненужността.
Но в зряла възраст тя има друга функция – да разберете защо се обиждате, какво ви обижда и да го освободите.

Продължавайки да се обиждате както в детството губите възможност да развитиете комуникационни навици и самодостатъчност.

Когато се научите да разпознавате своята обида вие сте на пътя на вътрешната свобода, израстване и по-качествен живот!