Blog

Формирането на самооценката се случва в ранна детска възраст.

Как оценява себе си детето, своите качества, възможности и своето място в света и обществото
зависи от това как се развиват отношенията с родителите и какво място заема то в тези отношения.

Особено значение за детето има мама, още повече , ако става въпрос за момиче.
Липсата на внимание от страна на майката ( възможно е майката да присъства физически,
но да е емоционално отсъстваща) води до емоционално, психологическо, интелектуално, физическо забавяне.
Затова значението на мама в живота на детето е неоценимо.

Мама се явява пример за своята дъщеря.

Наблюдавайки своята майка, дъщерята се учи на това каква е ролята на жената:
учи се на женски качества, да създава отношения с обкръжаващите, да бъде любима жена,
майка, пазителка на дома. От това как майката общува със своята дъщеря зависи по-нататъшния й живот.

Какъв модел на поведение ще избира в общуването с обръжаващите я хора, как ще се държи с
противоположния пол, какви отношения ще създава около себе си.

Да говори как е “правилно” няма никакъв смисъл, ако личния пример на мама не го доказва.
Ако майката се опита да възпита в своята дъщеря качества и модели на поведение,
които на нея самата не са й присъщи, дъщерята няма да може да ги овладее.

Затова изключително важно във възпитанието на децата да започнеш със себе си.
И не да създаваш себе си изкуствено, а да променяш себе си от основата, само в този случай
може да постигнете желаният резултат.

Тоест не може да научите дъщеря си на искреност, ако вие самите не сте искрени, да я учите на
споделяне, ако вие самите не умеете да давате, да цени себе си, ако вие самите не се цените.

В отношенията с дъщерята за правилна самооценка е важно:

1. Да не пестите обич, ласки, похвала;

2. Да не се съмнявате в способностите на детето, да не критикувате;

3. Да подкрепяте желанията за усвояване на нещо ново;

4. Да изключите потискането, контрола, директивния и команващ тон;

5. Да не обиждате, унижавате и да лепите етикети “глупачка”, “тъпачка”, “неблагодарница”

“мързеланка”, “дебеланка” и т.н. ;

6. Да не критикувате тялото, облеклото, външността;

7. Да не подлагате на съмнение постигнатите резултати и да давате съвети постоянно как
“трябва”и как би било по-добре;

8. Да не игнорирате, обезценявате, да не се присмивате;

9. Да не правите забележки, да коментирате, унижавате детето в присъствието на други хора;

10. Да позволите на детето да има свое мнение и желания и да приема само своите решения,
дори и да греши, да не правите нещата заради него, да го предпазвате от “грешки”;
11. Да приемате детето такова, каквото е.