Как да преживея стреса?

//Как да преживея стреса?

Как да преживея стреса?

By | 2020-04-15T08:43:03+00:00 април 15th, 2020|Без категория|0 Comments

Животът на развиващият се човек е устроен така, че много често новите хоризонти и постижения се разкриват именно чрез криза и стрес.
Идеята, че развитието е някакъв плавен път нагоре е много приятна и красива,
но нереална.
По време на израстване винаги има моменти, в които вие или се намирате на върха на вълната и всичко върви по най-добрият начин, или удряте дъното и ви се струва, че няма да го преживеете.

Кризата е необходим процес на развитие и на увеличаване на психическата устойчивост на човек. Без него развитието е невъзможно.

Ако погледнате на живота си от позицията на наблюдател, най-вероятно периодически ви се е струвало, че има моменти в живота ви, които няма да можете да преживеете. Гледайки назад, от място на тук и сега, вие навярно разбирате, че нещата не са толкова страшни. Това означава, че вашата психическа устойчивост се е увеличила.

Но няма да говорим за това полезни ли са кризите или не, а как да преживеем това състояние, когато ви се струва, че всичко е безмислено, когато болката в душата понякога не дава да си поеме дъх човек, защото поеме ли дъх тя сякаш се увеличава, увеличава се и стреса, когато сълзите се леят, страха парализира тялото, не искаш да говориш, да се храниш, да се движиш…не искаш нищо…

Ние всички имаме такива моменти и това са моменти, които извеждат човек на ново ниво на развитие, превръщат болката в ресурс и израстване.
Изпадаме в такова състояние чрез различни тригери – уволнение от работа, развод, раздяла, разочарование от себе си, непреработени травми, изморени от борба със себе си, със своите страхове, неразрешени проблеми, борба за своето щастие.

Понякога животът ни проверява, колко сме готови да продължим напред към своите цели и мечти. Колко сме решителни, искаме ли наистина това, към което се стремим, искаме ли наистина да бъдем щастливи, осъзнати, цялостени и зрели.

И ако в период на стрес и криза вземем решение да оставим всичко и да се откажем, то тогава ще се окажем не едно стъпало назад, а много по-ниско.
Понякога от непоносимо силната душевна болка на нас може да ни стане безразлично или апатично и да направим грешки, които след това по-трудно ще решим.

Ще споделя няколко метода, с които ще успеете да се вдигнете от пепелта, да се възродите, да повярвате в себе си, вместо да слизате още по-надолу. Ще ви помогнат да преодолеете стреса и да си създадете нови навици как да реагирате
в стресови ситуации и в ситуации на криза.

1. Дайте си право и време да преживеете чувствата

Когато попаднем в ситуация, в която чувстваме болка, по всякакъв начин искаме да избягаме. В такива моменти хората бягат в работата, занимават се с живота на децата си, приятелите си, правят излишни покупки, спа, фризьор, интернет. Отвличат се по много начини от това да избягат от чувствата, но това отвличане натиска болката още по-дълбоко в подсъзнанието и формира срах от преодоляването й.

Признайте своите чувства, приемете ги и ги преживейте, не бягайте от тях. Позволете на тази болка и тези чувства да преминат през вас.

Важно е да разберете,че болката идва за да ни направи по-силни. В бъдеще тази сила ще ни позволи да пуснем в живота си нови възможности.
Дайте на себе си време да чувствате тази болка. Може да минат няколко дни и това е нормално. Да преживявам не означава да изпадам в истерия, а просто да дам право на емоциите да бъдат и да преминават през моето тяло.
Да дам право осъзнато на чувствата да се проявават – да плача, да вия, да се треса от ужас и да проявявам всичко онова, което напира от вътре. Тези преживявания са условия за разширение на енергийната устойчовост на човек.
По-лошо, което можем да направим е да подтиснем чувствата си с успокоителни или със силата на волята ни. В моментите на подтискане се появяват травми и блокажи, от които след това е по-трудно да се излекуваме.

Ако например вие сте в къщи и имате деца и си мислите, че е вредно за тях да ви виждат да изразявате емоции, това е оргомно заблуждение. Подтискайки себе си, затваряйки се в себе си, закривайки се ние учим децата на абсолютно същото. В такъв момент е разумно да се каже на детето: „На мама сега й е много тъжно,
но това не е заради теб детето ми, имамнужда да си поплача, за да ми стане по-леко и ще мога отново да се смея, усмихвам и бъда щастлива“
.

Важно е да се изразяват чувствата толкова, колкото е възможно физически, с помощта на плач. Понякога силната душевна болка е съпроводена от стонове.
Плачът намалява нервното напрежение. Оказва се, че сълзите от болка извеждат катехоламини от организма на човек – вещества  повишаващи нивото на стрс в организма. Да, плачът действа успокояващо.  Кратко енергично вдишване и дълго издишване – подобен тип дишане помага за понижаване на кръвното налягане, забавя сърцебиенето и помага за отпускане.
Затова човек като се наплаче чувства облекчение.
Сдържането на сълзите води до вътрешно напрежение и изблик на агресия.
Виковете и стоновете по време на преживяване на душевна болка
помагат да се намалят неприятните усещания. Те влияят на предаването на болезнените импулси от различни органи на тялото към мозъка и нивото на болката се понижава.

2. Включете своето тяло

Когато се включи и тялото в преживяването на болката, то това спомага много повече за преживаване и на стреса.
Тук прекрасно може да ни помогне интуитивното движение 
правите това движение, което чувства вашето тяло като го усилвате колкото усещате, че можете.

Например – искате да седнете, да си хванете колената и да се
люлеете напред – назад (стресова реакция).  Клатенето на тялото е показател за движението на енергията. Сядате, люлеете се в своя ритъм, а след това увеличавате с по-голяма амплитуда, докато почувствате, че сте се наситили на това състояние.

Или, например – искате да се свиете и да не се движите. Лягате и се свивате до колкото ви е възможно физически, до болка в мускулите. След това усилие следва рязка фаза на отпускане – организмът не може да бъде прекалено на пика на напрежението. Тялото се отпуска и енергията протича през него без да деформира енергийното поле.

Времето за тези упражнения е индивидуално. Някои могат да бъдат
в стресова поза и напрежение цял час, а други пет минути. Важното е да слушате своето тяло и да го следвате. Ако искате да ходите, ходете, не насилвайте себе си да стоите на едно място, за да се успокоите.

Колкото повече включвате вашето тяло, толкова повече ще изчезнат преживяванията от вашата глава и толкова по-бързо ще преминете през пика на стреса. 

Дайте си време и право да преживеете болката.

3. Движение

Повечето от нашите проблеми се намират в главата, и когато ние се връщаме в
тялото, започваме да осъзнаваме, че случващото се е временно и преодолимо. 

Не си позволявайте да се застоите дълго време без движение. Може да оставите
колата си и да отидете пеша на работа, да свършите задачите, които имате да
вършите. Ходенето включва адаптационните функции на организма и помага 
да се пренастроим в съответствие с промените в живота. 

Ходете, тичайте, плувайте, танцувайте, спортувайте или просто интуитивно 
се протягайте, това ще ви помогне да се върнете в тялото. 

4. Дишайте

Тялото на човек в по-голямата си част се състои от вода, която на свой
ред се състои от 33,3 % въздух. Когато дишаме дълбоко в тялото ни
циркуира енергия, напълвайки ни със сила и живот. Характерен признак на
стреса е краткото повърхностно дишане, което снабдява с кислород само
мозъка и сърцето в случай на опасност за живота.

В моята практика често виждам хора, които са преживяли силен стрес,
но така и не са могли да излязат от него, травмирали са се и едвам, едвам
дишат. Дишането им е много тихо, почти незабележимо. Това ни лишава
от нашата сила и поддържа блокажите в тялото.

Започнете да дишате дълбоко. По време на първите опити за дълбоко дишане
е възможно да ви се плаче, да искате да викате, връща ви в болката. Но това
е нормално, защото така се освобождават блокажите. Виенето на свят също
е първична реакция, ако вие през целият си живот сте дишали повърхностно.

Желателно е поне няколко пъти на ден да обръщате внимание на това, как
дишате и да минавате на дълбоко дишане. Дълбокото дишане регулира
работата на парасимпатиковата нервна система, предизвиквайки отпускане-
сърцето забавя своя ритъм, а вътрешният свят се напълва със спокойствие.

Дълбокото дишане намалява напрежението в мускулите за сметка на постъпването на равномерно количество кислород, а изработването на
кортизол и адреналин спира. Състоянието се уравновесява на ниво тяло
и емоции.

5. Пийте вода

Стресът предизвиква обезводняване и това още повече влошава състоянието
на организма и емоциите. Задължително пийте повече вода, защото по време
на стрес организмът работи в особен режим и му е нужна подкрепа във вид на
пиене.
В кръвта има много хормони на стреса, а водата помага да ги изведе от организма.

6. Правете обичайните неща

Понякога в моменти на стрес ни се струва, че живота ни е разрушен до основи
и никога няма да бъде същото. Силно преживяваме за това, че не можем да
живеем като преди, но все още не знаем как да живеем по друг начин.
Намирайки се в това полжение ни се струва, че животът ни се е преобърнал.

Магията на обикновенните неща ни връщат към усещането – животът
продължава. И за това напомнят малките, прости, ежедневни неща.
Затова е важно да се върнем към своите ежедневни ритуали, това дава
спокойствие на ума: грим, миене на зъби, ходене на спорт, правене на
любимия чай, почисване в къщи, разходка в парка с детето.

Дори и в началото да правите тези неща механично, вашият ум ще  се
успокои, защото поне някакви събития ще се случват. „Да, така или иначе
утре ще си измия зъбите, ще се изкъпя, ще си облека рокля… Разбира се
вече няма да отида на същата работа / ще се събудя без този мъж….
Но моят живот продължава!“

Ако не се случват никакви събития, то умът си мисли, че това е краят
и ние умираме. А това е път, който води към депресията.

7. Не се насилвайте

Не се насилвайте да ядете!
Не се насилвайте да излизате на срещи!
Не насилвайте себе си да се смеете!

Всяко насилие към себе си предизвиква отвращение и гняв.
Когато организмът отхвърля нещо не трябва да го насилвате и да
издевателствате над себе си. Позволете на тялото да погладува, ако му се гладува, а на душата да се пречисти (за бъдещи отношения например).
Иначе може да се наложи да се лекувате от допълнителни блокажи.
Има клиенти, коити разказват за чудовищни събития в живота си, за загуби –
усмихвайки се. Когато очите са пълни със сълзи, се усмихват. Когато
болката ги разкъсва – пак се усмихват. Това е защитен механизъм,
изтласкване – и се формира от убеждението: „На никого няма да покажа,
че ми е болно, зле. Ще се усмихвам!“

Всяка двусмисленост само усложнява живота и маските взимат огромно
количесто енергия.

8. Бъдете осъзнати

В състояние на стрес на човек често му се иска да се скрие в позицията на
жертва, да изкриви реалността, да излъже себе си, да се убеди в нещо, за
да преживее стреса и болката по-леко.

Например може да търси виновни, да обвинява някого, да казва, че живота е несправедлив, да оправдава своите слабости и незнание. Да, тази лъжа към
себе си ще спаси положението за известно време и няма да бъде толкова обидно.
Но! Лъжата ви отделя от себе си, ще формира във вас разрушителни сценарии,
които са унищожаващи. Затова е много важно още от началото да се запази
осъзнатост и да преживеете своята криза.

 

Да бъда осъзнат означава да взаимодействам с реалността, а не с ролите
от ума. Да бъда осъзнат означава да умея да приемам миналото и да оставам
в настоящето.

 

Да, в миналото този човек беше много ценен за мен и внесе много щастие в моя живот, но сега нашите отношения се промениха и те разрушават моята цялостност, затова аз избирам да си тръгна!“ – това е трезво мислене без
обезценяване.

 

За съжаление повечето хора обезценяват: „Сега разбрах какъв човек си, а
пък аз си мислех….. а всъщност ти какъв се оказа!“ По този начин отричаме
своя минал опит и неговата значимост, а това означава, че ще е нужно да се
учим 
и да преминем през същото отново.

 

Затова се опитайте по време на стрес да си взаимодействате с реалността.

9. Помогнете си с практики и медитации

Когато основната болка и стреса са преживяни телесно и емоционално
ще бъде добре да поддържате себе си с психологически практики и
медитации.

10. Мотивация

Кое е това, което ни кара да се движим напред ?
Разбира се, че това са нашите мечти и желания. Дори и нещо да не ви се
е получило то вас ви очакват нови щастливи хоризонти, а дали ще се
отречете от тях  или ще се съедините с тях – това е ваш избор.
„Една загубена битка, не е загубена война!“, беше казал някой.

Ако имате голям списък с мечти, то той ще ви мотивира. Ако това са
вашите истински желания и мечти – то те ще ви вдъхновяват, зареждат
с енергия и поддържат, за да се движите напред.

Ако имате упорит характер, то това е чудесно, защото можете
настойчиво да си казвате: „Да, това се случи, но въпреки всичко аз ще бъда
щастлив/а, ще постигна това, което искам и ще се наслаждавам!“ – и това
обезателно ще се случи.

11. Бъдете благодарни и пожелайте щастие 

Най-мощното и силно нещо, което може да направите, за да израстнете и преминете на ново ниво след кризата е да пожелаете щастие, на тези, които
са ви причинили болка! Представете си тези хора да се усмихват и да
процъфтяват от щастие.

Много е важно да бъдем благодарни. Животът ни дава опит и мъдрост.
Всяка ситуация носи в себе си винаги плюсове, ако имаме правилният поглед
върху ситуацията. Научете се да виждате хубавото дори и в най-лошите
ситуации. Бъдете благодарни на Бог за тези изпитания.
Изпитания – означава подготовка за голямо чудо!


Моля споделете тази статия, ако е била полезна за вас. Благодаря!

С любов и грижа,
Мая Шопова

Тел: 0879 58 56 55

 

 

 

 

 

 

About the Author:

Leave A Comment