Как да се справя със страха от самота?
Самотата означава отчуждаване от света.
Мъжът и жената преживяват самотата различно.
Мъжът преживява самота тогава, когато той се е
отделил от социалния свят, а жената възприема
самотата особено силно тогава, когато тя не е в
отношения. И в това има съществена разлика.
Защо толкова болезнено възприемаме отсъствието
на отношения? Какво е самотата и каква болка се
крие там зад тази самота?
В древността, когато хората са ловували с камъни и
копия и са живяли в племена най-голямото
наказание за тези племена било отчуждението,
изолацията. Когато племето не е приемало даден човек.
В психологията се нарича остракизъм –
изолация – когато не приемат човека, отлъчване,
отстраняване.
Ние много силно се страхуваме именно от това
отчуждаване. Защо?
Когато съществува социум, обкръжаващ ни свят,
какво прави той? Той ни фиксира – означава, че
ти съществуваш. Ние повече от всичко се страхуваме,
когато ни отделят от света, страхуваме
се всъщност на много дълбоко ниво от смъртта.
Но смърт от какво? От смърт на личността.
Защото социума ни фиксира като личности – ако
ние те приемаме, значи те приемаме като личност.
Ако ние не те приемаме, значи ние не те приемаме
като личност.
Страхът от самота първо означава стах от смъртта
на личността. Обществото е гаранция за нашето
съществуване, а отношенията са гаранция за
това, че всичко с нас е наред.
Ако ние нямаме отношения вътре в нас започва да
се генерира тревожност. От телевизията и
списанията постоянно се съобщава, че ако
нямаш отношения, ако нямаш мъж, значи нещо
ти има, трябва да се запишеш на тренинги,
бързо трябва да направиш нещо с това. Това
създава невероятна вътрешна тревога и
фрустрация, защото да живееш през цялото време
с усещането, че нещо в теб не е наред е невъзможно.
Какво започват да правят тогава жените?
Започват да искат отношения. Не просто
отношения, които биха били отговор на
вътрешното ти желание, отношения от сърце. Не.
Това е избор, който жената прави от страх – от
страх да остане сама и да не бъде както всички
останали. Тогава не стават важни самите отношения,
самият мъж, с който ние стъпваме в отношения, а е
важен просто факта – аз съм в отношения.
Какъв резултат получаваме?
Разбира се получаваме разочарование.
Защото човек, който избираме не със сърцето и душата,
не сме го избрали като единомишленик, не сме го избрали
по близост с неговия дух/душа, а сме го избрали
от страх да не останем сами със себе си – всичко
това води до това, че в отношенията – отношения
няма!
Какво е важно да се направи?
Важно е просто да спрем и да кажем на себе си
СТОП.
За начало е нужно да погледнем в страха, в страха
от самота и да кажем на себе си – „Какво най-страшно
може да се случи с мен, ако аз остана
сама?“ И нека в този момент да бъдем максимално
честни със себе си. След като направите това, нека
разберем и нещо друго – във вас има отделно страх
„аз просто се страхувам“ и отделно самота. В нашето
съзнание това е нещо общо и обединено, което
с вас наричаме страх от самота. Нашата задача
е да ги разделим – страх отделно и самота отделно.
Когато ги разделим те спират да бъдат толкова
страшни, защото в самотата страх няма. Ние
се страхуваме от самият страх. Ошо е казал,
че самотата това е величие и красота, а чувството,
че си самотен/самотна – бедност и негативизъм.
В това има много смисъл, защото са станали
много замествания на понятията. Ние сме съединили
страх и самота и се е получило страх от самота и още
една размяна на понятията – под самота ние разбираме чувството, че се чувстваме
самотни и това също са две различни неща.
Предлагам ви да направите следното: да вземете
лист хартия и да напишете на него всичко това, с което
да се занимавате именно, когато вие останете на
уединениe сами със себе си.
Когато това да съм сама може да бъде за мен велико благо.
Вие ще видите, че ще има изключително много открития и откровеност.
Именно в самотата се раждат много важни и съкровени неща за всеки от нас.
И това съвсем не е това чувство, когато ние се чувстваме самотни.
Нека след това да вземем още един лист хартия
и да напишем: “ Кога аз се чувствам самотна?“
Може да бъдем съвсем честни.
Например да допуснем:
Аз се чувствам самотна, когато настъпва осми
март, а мен не ме поздравяват. Бъдете искрени
и напишете всичко в детайли „кога аз се чувствам
самотна?“.
Какво правим с този списък?
Срещу всяка точка, която сте написали пробвайте
да напишете „А как аз мога да направя това сама за себе си?“
Чувството, че сме самотни се ражда именно от това,
че през цялото време стоим в зависимост от
другите хора, че другите трябва да ни дадат, че
тази дълбинна празнина на ниво сърце обезателно
трябва да я запълни някой друг, с неговите
действия или отношение към нас.
Нека сега си зададем правилен въпрос: „Какво
мога да дам сам на себе си?“- и това ни изважда
от страха и от болката, че сме самотни.
Още нещо, което е важно да се осъзнае, че
чувството за самота е само илюзия – вие не сте
самотни. Знаете ли защо? Защото ние просто
не можем да бъдем самотни, защото ние имаме
себе си / нас самите! Ако застанем пред огледалото
и погледнем себе си в очите и кажем „Ти имаш
себе си! Ти не си самотна. Аз отделям своя страх
от самота от самото понятие самота. Моята самота
не е срещу мен, а за мен“.
Чувството за самота ще изчезне и страха също
че започне бавничко да изчезва.
Разплетете този кръг на очакване от другите.
Това е заплетен кръг, който се разплита от
вътрешното решение – първо – аз имам себе си,
второ – разделяме страх и самота, нужно е да
погледнем в страха, да се страхуваме е възможно.
Самотата е творческо начало – тогава почиваме,
тогава творим, тогава ни идват някакви гениални
идеи, там където оставаме на уединение
сами със себе си и не е нужно да я подменяме
с някакво чувства за самота, защото то ни води
до фрустрация и дълбока болка от осъзнаването,
че с мен нещо не е наред, ако аз съм сама.
Ти не си самотна, ти имаш себе си, а твоята самота
е винаги на твоя страна!
Ако тази статия ви е харесала и е била полезна и
интересна за вас моля да я споделите с приятелите си.
Благодаря!
Нещо, което може да ви бъде полезно, ето тук.
С любов и уважение,
Мая Шопова
тел: 0879 585 655
Излекувай душата си!