Как да се справя с травмите?
Всички ние сме малко или много травмирани. Пречи ли този тежък опит
да живеем пълноценен живот? Как да разбера колко е сериозно, какво мога
да направя, за да преодолея травмата и да започна да израствам и да се
движа напред?
Ние преживяваме много събития всеки ден, някои от тях са значими за нас, други не толкова.
Част от тези събития са приятни – радваме се, получаваме потвърждение, че вървим по правилния за нас път.
Но истински ни влияят събития, които предизвикват в нас негативна реакция.
Именно тези събития могат да станат причина за психологически травми или комплекси.
Понякога преживяванията за много болезнени, много силни, причиняващи
силна душевна болка и се случва така, че човек не може да се примири със
случващото се и да продължи да живее нататък. Такова преживяване
се „капсулира“ и преминава в несъзнаваната част на психиката. Паметта
отхвърля опита, но той остава под формата на болезнен отпечатък.
И по-нататък човек прави всичко възможно, за да избегне повторение
на подобни ситуации.
Травмите превръщат живота в съществуване, човек не може да
живее пълноценно, да изпитва удоволствие от живота, да разгърне
потенциалa си.
Травмираният човек не слуша своите чувства, не поема риск,
не избира нови възможности.
Негативното преживяване и болката се отричат от съзнателната част на
психиката, но подсъзнателната част я поддържа и човек се опитва да избегне
всичко онова в живота, което малко му напомня на травматичната история.
Колкото по-рано се е случила травмата, то толкова по-силен е отпечатъкът,
който е оставиила. Травмите в детството се преживяват особено тежко.
Изглежда сякаш не ги помним и ги маскираме с истории за щастливо детство.
Причините за травми могат да бъдат различни – отношенията с родителите,
отношения между родителите, отношения с връстници, съученици, престой
в болница, нападение от куче, оставане при баба и дядо и други.
Психологическа травма може да се получи не само в детството.
Примери за травми като възрастен могат да бъдат – раздяла, развод, нападение,
насилие. Страхът, че травмата може да се повтори започва да управлява
живота на човек и неговите избори. Намалява качеството на живот, губи се
вътрешният мир и спокойствие.
Само и само да не се докосне до миналият болезнен опит, човек е готов на
жертви – не използва цялата си сила, потенциал и ресурсите, които носи
в себе си. Освен това си мисли, че събитията, които са му се случили изобщо
не му влияят и не го притесняват.
Травмираният човек не слуша своите чувства, не избира нови възможности,
не рискува. За жените след развод или насилие това може да бъде страх да
създадат семейство. За оставено един път детенце това може да бъде фикс
идея винаги да бъде в отношения, без значение качеството на тези отношения,
само и само човек да не бъде сам. Този, който в детството е бил прекалено
покровителстван (хиперопека) няма да има доверие на хората и ще се
страхува, че те ще го манипулират. Това се изразява в панически атаки и
желание да контролираш постоянно партньора.
Как мога да определя дали съм имал травма?
Признаци на травмата:
• зависимост от партньора
• отсъствие на доверие към света
• трудност при управление на чувствата и емоциите
(раздразнителност, гневни изблици, срам, тревога,
чувство за вина, страхове, подтиснатост)
• закритост, трудно създаване на контакти с другите
хора
• трудности с концентрирането на вниманието
• проблеми при създаването на отношения
• чувствате се изгубени, безпомощни, не цялостни
• резки промени в настроението (реакции на гняв
или нервни кризи), чувство за срам
• свръхбдителност („да бъдеш постоянно на щрек“)
• хиперактивност
• преувеличени реакции на емоция и стряскане
• натрапчиви образи от миналото
• нарушения на съня
• летаргия, апатия, умора
• болки в главата
• болки в гърба и прасците
• неспособност за отдих и почивка
• психосоматика ( по оценка на психолози
от 80 до 100% психосоматичните заболявания
се развиват поради травма).
Преработка на травмата
Много хора се страхуват да работят със своите травми, защото не
желаят да изпитват негативни емоции. Казват „сега не съм готов,
някой друг път, на мен нищо ми няма, на по-късен етап.“ Важно е
да се осъзнае, че травмата те подтиква да избираш тази стратегия-
да отлагаш за после, правейки се, че не съществува и че нещата
изобщо не са толкова зле.
Вярата ни себе си и в собствените ни сили е много малка и нашият
потенциал е подтиснат, остава нереализиран. Ставаме заложници
на миналото. Нежеланието и страхът да влезем в контакт с
болезнените преживявания усилват властта си над нас, създават
огромно вътрешно напрежение. Това води до тревожност и
депресивни състояния. Докато не преработим травмите, ние не
живеем, не чувстваме, че сме жизнени и пълноценни.
1 Стъпка. Разтъждествяване
Много е важно да не се опитвате да се отвличате в други неща или
да „замръзнете“, което задълбочава още повече травмата.
Може да ви бъде в помощ следното:
• Необходимо е да влезете в контакт с травмата. Да плачете, да говорите,
да си позволите да получите подкрепа от близките ви хора.
• Да призная и назова своите емоции – тов позволява да се разтъждествя с
преживяванията, да погледна на тях от страни. Когато имаме усещането,
че аз и проблема сме едно цяло, то тогава чувстваме безпомощност.
• Да помогна на други. Често такава помощ помага да се мобилизираш и
да намериш сили за собственото си оздравяване.
• Да напиша/опиша на хартия своята болка и преживявания. Пишейки за
своите усещания, ние работим с тях, ставаме субект, а на обект. Желателно
е да отделите не по-малко от 30 минути за това упажнение.
• Много силен ефект има също рисуването на своите чувства, емоции,
преживявания. Вземете лист хартия и нарисувайте това, което усещате,
назовавайки това чувство на глас. Не са важни способностите ви за рисуване.
Могат да бъдат просто някакви форми, всичко, което искате и усещате. Не
се ограничавайте.
2 Стъпка. Да потърсите специалист
Дори и най-добрите психотерапевти се обръщат към своите колеги и не се
опитват да излязат от ямата сами. Човек свиква с болката, тя му става като
родна и да я отдели от себе си напълно става трудно. Затова е нужно да се
потърси специалист.
“ Има много различни пътища за освобождаване от
товара на травмата, но единственият работещ
начин – това е да започнете да работит себе си.“
Борейки се със своите преживавания ние свикваме с тях. Свикваме също
така и с чувството за вина и оправдаваме своето безсилие и безпомощност.
И когато всичкият този тежък и чудовищен товар падне от нас – тогава
се появава усещане за свобода и лекота. Тази лекота може да я почувства
този, който години наред е носил огромен товар, а после го е свалил от
себе си.
Единственият работещ начин да се освободиш от травмата е да започнеш
да работиш над себе си, да потърсиш специалист, за да можеш да започнеш
да живееш отново, да отключиш своя потенциал и да разпериш крилете си.
С любов и грижа,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655
whatsapp/viber
info@mayashopowa.com
Ако тази статия ви е била полезна, моля споделете я, за да стигне до
повече хора!