Мост към спомените и израстването
Да се върнеш назад, за да промениш своето настояще и
бъдеще не е някаква измислена фантазия, а реалност,
която може да си позволи всеки човек, които иска да живее
пълноценно и щастливо.
Това, което искаме да променим в настоящето е винаги
свързано с нашето светоусещане и основна реакция,
формирала се в нашето минало.
Какво ни пречи да променим нашите реакции?
Защо възрастни и мъдри, ние продължаваме да реагираме по
начин, който ни кара да съжаляваме след това и да искаме
извинение от близките ни хора? Защо в нас продължава да се
натрупва раздразнение, не изпитваме радост от живота, живеем
в очакване на уикенда, тревожим се за бъдещето?
Каква е причината за тези състояния?
Хайде да разберем заедно. Страховете и деструктивните модели
на поведение, които сме възприели в детството често ни карат
да изпитваме дискомфорт от срещата ни с действителността.
Ние възприемаме нашата реалност така, както сме свикнали
да я възприемаме и реагираме по навик.
Обкръжаващият свят на детето, неговата вселена – това е
семейството – където се формират навиците и отношението
към живота.
По статистика само 20% от децата имат надеждна привързаност
към родителите, която им дава опора и здрава реакция.
При неблагоприятни условия, още по време на раждането, а
дори и още от утробата на майката, бебето започва да формира
защитни реакции, които заменят здравите. Тези реакции остават
в тялото под формата на спазми, които водят след това до
блокажи в тялото, а също така и в паметта – само че вместо спазми
се образуват капсули в невронните мрежи.
Малко напомняне (тригер) за капсолиран спомен може да
предизвика емоционална реакция – първично поведение или
преживяване на страх, обида, болка.
Реакциите, формирани от ранните травми остават за цял живот,
въпреки че няма повече необходимост от такава защита. Тези
реакции стават характер, влияят на живота на човека като
възрастен и в стресови ситуации се проявяват като
запрограмирана реакция.
Може би сте наблюдавали следната ситуация – възрастен, разумен
човек неочаквано, внезапно да реагира неадекватно в дадена
ситуация, да крещи, да се обижда, да тропа с крак дори,
тоест да реагира като дете.
На практика всеки от нас е забелязвал в себе си такова „детско“
поведение. Често в живота ни се повтаря един и същи конфликт,
попадаме в една и съща ситуация, един и същи сценарии, които
чака своето разрешение…
И именно в тези ситуации е скрит ключът към освобождението!
Само осъзнавайки своята безпомощност, ние започваме да се
пробуждаме, да задаваме въпроси, да желаем промяна и
израстване. И тук е важно да работим и с психологически и с
духовни аспекти. Да преработим деструктивните детски модели
на поведение, да получим ресурс и да тренираме своите емоции
с помоща на духовни практики.
По този начин не само ще преодолеем негативните реакции,
ще станем осъзнати, но и ще усещаме радост и удовлетвореност
от живота и ще намерим смисъл в нашето съществуване.
Още полезна информация ето тук:
Моля споделете тази статия, ако е била полезна за вас!
Благодаря!
С любов и уважение,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655
