Неосъзнатият страх от емоционална близост
За някои хора отношенията се развиват с лекота и с лекота
създават отношения. За други – не е така, усещат, че отстъпват
назад, отказват дори да се опитат да се обвържат емоционално,
избягват връзката по неразбираема за самите тях причина.
Нямат проблем в самите отношения, но осъзнават, че някъде
дълбоко в тях се ужасяват от близък контакт с другия.
Страхът пречи да искат да бъдат в отношения, които могат
да се окажат много ценни за тях. Плашат се от интимността,
защото тя изисква откритост, а откритостта предполага
да бъдещ уязвим.
Причините да се страхуваме от близост с другият човек
се корени в ранната ни детска история. Някои от нас
научават докато са малки деца, че връзките между
хората могат да бъдат страшни, болезнени и дори опасни.
Как се формира страха от емоционална близост
Бебетата се опитват да задоволят своите нужди от удоволствие,
сигурност и безопасност. За това те плачат, усмихват се,
гукат. Ако отговаряш на децата те продължават да използват
тези канали на комуникация, но ако не им отговаряш –
те се чувстват самотни и постепенно спират да общуват.
В някои случаи нуждите не само че не са задоволени, но
децата са наранени и наказани заради тях. Дечицата могат
много рано да се сблъскат с безразличие, студенина,
враждебност, ако родителите не могат да отговорят на
потребностите им по един добър и адекватен начин.
По този начин те се научават да възприемат света като място
застрашаващо ги от болка и опасност, вместо място на
безопасност и удоволствие. За да се предпазят от болката
бебетата реагират с оттегляне от света. Те свиват своите
мускули, за да избегнат болезнената ситуация. Учат се, че
чрез съкращение на мускулите не само могат да избегнат
болката, но и превантивно да се предпазват от нея. В резултат
децата започват да се страхуват от контакт с другите, защото
вярват, че този контакт може да е болезнен, както и е
било до сега. Спират да имат желания, нужди и чувства.
Когато детето е малко и се сблъска с емоционалната болка
то се научава да се оттегля и в екстремни ситуации, когато
болезненото преживяване е много силно и защото детето е
чувствително и беззащитно болката не преминава и
човек не може никога да се отпусне. Тялото остава в
„замръзнало“ състояние. Ако не се работи с тази замръзналост
тя си остава през целият живот.
Как се проявява страха от емоционална близост
При някои хора се наблюдава силна тревожност или ужас
от контакт с другите – това са хора, чиийто ранен опит за
контакт е свързан с травма и болка. Може да има физически
дискомфорт в тялото, той се свързва с непрекъснатото състояние
на напрегнатост, което води до умора на мускулите и ставите.
Други хора могат да нямат никакви усещания и чувства,
просто тялото и душата да не чувства нищо. И тогава могат
да бъдат възприемани като безчувствени и студени хора.
При всеки човек има момент от ранното му детство, когато
контактът с другите е бил болезнен, затова и се стремим
да избягваме определен тип отношения.
Страха от близост може да се прояви във всички сфери на
живота. Често е съпроводен от срам, страх от осъждане,
отхвърляне, пренебрежение.
* не мога да погледна другия в очите, когато говоря за
себе си и своите желания
* не се решавам на това да имам постоянни отношения
* често вместо да откажа, мълча или избягвам контакт
* чувствам неловкост в сексуалните отношения (преди,
по време на и след)
* чакам да ме разберат без думи и други
От този страх едни хора бягат в изолация (контразависимост) а други в сливане (съзависимост).
В изолация аз на никого нищо не дължа. Границите стават
непробиваеми. В сливане аз получавам право на своите
желания и поради липсата на възможността да усетя своите
граници аз не срещам риска от това, че другия може да не
иска това, което искам аз, а значи и няма да ме отхвърлят.
С любов и уважение към теб,
Мая Шопова.
Моля споделете тази статия със света, за да е полезна и за другите хора. Благодаря!
Ако усещаш, че имаш нужда от подкрепа по
тема, която е важна за теб ще се радвам да се
запознаем на лична сесия. До скоро!