Освобождаване от болката в миналото – хармония и баланс
Аз много вярвам в това да пуснеш своето минало.
Да оставиш нещата, които те дърпат назад и
те държат далече от щастието, радостта и мирът в самият теб.
Ние сме създадени със способността да се
лекуваме. Да растем и да се развиваме. Болката, преживяна
в миналото ни дава голяма сила и мъдрост и
ни прави хората, които сме сега, но ние не искаме
да сме обвързани с нея. Нужно е да вземем урока,
да израстнем и след това да продължим напред.
Когато се фиксираме в болката през цялото време ние страдаме отново и отново.
Всички негативни емоции ни задържат емоционално и енергийно и ни пречат да продължим да се
движим напред и да изпитваме удовлетворение и щастие от живота.
Въртим се в кръг и се чувстваме изгубени в това и ни се струва, че никога няма да бъдем свободни.
Затъваме и става много трудно да продължим
напред.
„Излекувай раните от миналото,
така че да не продължават да кървят“.
Ние се държим за миналото, държим се за нашите
истории, за нашите рани, защото те ни правят
тези, които сме.
Понякога е страшно да пуснеш нещата, защото
колкото и трудно да се носят и колкото и да
тежат – те са ни познати. Те са станали част от
нас и не можем да си представим живота си без
тях.
Но когато се държим за болката и страданието –
ние стоим в тъмнината. Тя ни тегли надолу и назад.
Понякога се разграничаваме от опита и болката,
но сме ги подтиснали толкова дълбоко вътре
в нас, че дори можем да се преструваме, че не
са там.
Преструваме се, че всичко е наред. Прекалено
заети сме с други неща, лекуваме се самостоятелно,
намираме начини да не чувстваме и да не изразяваме емоции,
сякаш миналото е изчезнало.
Но то никога не е!
Когато можем да признаем болката си и да я
оставим, да я преживеем, ние сме като лотуса,
който се издига от калните води, за да разпространи
красотата си в света.
Може да не е лесно да се изправите от калта, за да
си позволите да разцъфти вашата красота и
щастие.
Но това е възможно!
Знам, защото аз го направих.
Освободена от болка, която ме преследваше от
много години, болка, която мислех, че винаги
ще нося със себе си.
И вие може да го направите. Обичам
това, което правя и чувствам радост всеки път, когато
подкрепям накого в неговият път на изцеление.
Освобождаване на страданието и тъмната, ниска
вибрация на твоята енергия асоциирана с твоята
болка, за да можеш да се издигнеш до ново ниво
на вибрация и живот.
Ако имаше вълшебно хапче в терапията и
лечението то това щеше да бъде прошката.
Когато си наистина готов да простиш – ти
освобождаваш себе си.
Срамът, вината, обвинението, гневът,
негодуванието са много ниски вибрационни енергии и тези емоции причиняват болести и болезнени състояния.
Когато продължаваме да недоволстваме и обвиняваме хората, които са ни наранили, ние вредим единствено
на себе си.
Прощавайки на тези, които са ни наранили, ние
не оправдаваме акта и не даваме разрешение
за това, което се е случило. Премахва енергията
свързана със случилото си и това ни позволява да
се излекуваме.
Прощавайки на себе си и на другите успяваш
да продължиш напред. Да простиш и да приемеш
миналото е пътят към емоционалната и духовна
свобода, удовлетворението, радостта и вътрешната
хармония.
Прости.
Освободи се.
Продължи напред.
Работа с вътрешното дете.
Откривайки и изграждайки връзка със своето
вътрешно дете е дълбок лечебен процес, който
променя живота.
Втрешното ти дете държи всичките ти тайни,
всичките ти страхове, вярата и мечтите ти. Те
са ключът за твоето щастие и вратата към
разбирането, приемането и любовта към себе си.
Когато се свържеш с вътрешното си дете ти се
свързваш със себе си и магията започва.
Когато се свържеш и подхраниш връзката с този
много важен аспект от себе си, ти израстваш в
любовта и разбирането на себе си и другите.
Вникваш в себе си и осъзнаваш ситуациите в
живота си и в резултат на това може да промениш
нещата, които преди това, си смятал за невъзможни
за промяна.
Най-важната връзка е връзката със себе си.
Ние винаги имаме избор. Можем да решим
нашите проблеми, а може и да бягаме от тях.
Да се преструваме, че не съществуват, или че не
ни създават дискомфорт. Може временно да
запълваме живота си с най-различни неща и
да подтискаме истинските си потребности. Но
те са там вътре и чакат да бъдат видяни, чути,
разрешени, удовлетворени, да застанем пред
тях.
Бягството не решава нищо. Проблемте ни следват
и отново и отново чукат на вратата и молят да
се справим с тях.
Идва момент, когато единственият път напред
е да продължим напред, а това означава да се
научим да спрем да се обръщаме назад.
Пожелавам ви да намерите свободата си, лекота
и щастие по пътя ви.
Ще се радвам да помогна и да ви подкрепя!
Моля споделете тази статия със своите приятели,
за да достигне до повече хора. Благодаря!
С любов и грижа,
Мая Шопова
