Blog

Свобода или емоционална зависимост

от in Личностно развитие, Партньорство 01/30/2021
Често хората бъркат любовта ( зрели и здрави отношения на двама независими човека) с емоционална зависимост.
А всъщност е лесно да се различи – ако при раздяла другият ти липсва, но знаеш че можеш да живееш и да
бъдеш щастлив и без него/нея, това не е зависимост.
Ако живота е безмислен без човека/партньора и не се чувстваш щастлив без него/нея – това е зависимост.
Често това се определя като любов.
Емоционалната зависимост може да се проявява не само любовните отношения, но и в приятелството.
От смяната на сферата на отношенията същността на зависимостта не се променя
На човек му е нужно да получава постоянно внимание и потвърждение на любовта от друг.
Нужно му е да намира потвърждение на своята значимост и съществуване. Човекът влиза в отношения,
за да не остане сам със себе си, със своите мисли, чувства, страхове, самота.

Човек само взима, но не отдава или само дава, жертвайки себе си, но не получава.

Емоционалната зависимост не е здрав модел на взаимоотношения.
Човекът е готов да бъде с който му падне, само да не остава сам със своята тревога.
Затова се съгласява с този, който приеме, а не с този, с който наистина му се иска.
Затова търпи унижения или сам става тиранин или манипулатор.

Защо се случва това?

Отговорите ги намираме както винаги в детството. Причина – емоционална студенина на родителите.
Не достатъчно любов. Не са били удовлетворени потребностите на детето в приемаме, сигурност, безопасност.
Не са научили детето да се справя с “негативните” емоции. Не са подкрепяли детето тогава, когато му е била нужна подкрепа. Детето пораснало, но потребностите останали.
И той се опитва да получи от другите хора всичко това, което не са му дали родителите.

Но не му става по-леко. Човек не се чувства щастлив и цялостен.

Опитва се да се съедини с някой, за да стане цял. Но това маскира болката временно.
Обикновено тези хора се събират със също толкова ранени половинки. От две изранени половинки
не може да стане нещо цялостно.

Лечението е трансформация на човека от “половинка” в цялостност.

🔹Отначало се учи да види личността в себе си,
🔹лекуване на детските травми, освобождаване на вътрешното дете, лекуване на изплашеното, обидено, ранено вътрешно детенце, всички болеви точки.
🔹Свързване с нужните и желанията и да се види желанието да се угажда и да бъде добър навсякъде и за всички.
🔹Да поема отговорност за своите желания и потребности да ги удовлетворява, без да манипулира другите хора.
🔹Да устоява на вината, която се появява когато удовлетворява своите желания.
🔹Вътрешна работа свързана със завършване на незавършените етапи на развитие.
🔹Работа с образа на мама.
🔹Сепарация от родителите (разрушаване на емоционалната зависимост), създаване на вътрешна опора,
промяна на патерни на поведението.
🔹Да се създаде подкрепящо обкръжение, в което няма съзависими хора, а хора, които имат желание да създават партньорски отношения.

🔹Учи се да вижда хората не половинки, а да иска да създава отношения с цялостни хора за здраво взаимодействие.

Това е процес.
Процеса е съпроводен от ярост, болка, съпротивление, да се излекуваш самостоятелно не е възможно.
Нужно е време, ресурси, подкрепа. Процеса минава по-леко със специалист/терапевт.
Когато човек се освободи от травматичният опит и интегрира всички разпиляни части от себе си
се чувства спокоен ( изчезва напрежението), уверен, жив, самодостатъчен, енергичен и може да извърши
ново движение към създаването на здрави взаимоотношения в живота си.

С любов и грижа,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655

Моля споделете тази статия, за да достигне до повече хора.
Благодаря!

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

    Количка