Blog

Отделянето от родителите е естествен и нормален етап на порастване. Пълното отделяне = на способността да удовлетворяваш своите потребности сам,
психологическа зрялост, самостоятелност.

Физическата сепарация се случва тогава, когато се отреже пъпната връв.

Материалната сепарация се случва тогава когато живееш на своя територия и се издържаш сам. В противен случай човек е в детска позиция.

Емоционалната сепарация се случва, когато човек постъпва така, както на него му се иска, удовлетворява своите нужди и желания, дори родителите
да не одобряват изборът. Когато може да построи здрави граници, без да се притеснява, че родителите ще се обидят.
Когато избере да живее своя живот, а не такъв, какъвто искат и виждат родителите, когато отработи негативните емоции към родителите си и ги приеме такива,
каквито са – с тяхната съдба.

Когато човек спре да носи отговорност за своите родители, да им дава съвети, да им казва как да живеят, да решава техните проблеми.
Това е нарушаване на йерархията. Детето става родител за своя родител, тогава влиза в енергията на своята баба/дядо и тръгва една друга динамика.
( когато правим констелация това се вижда ясно). Не може да детето да бъде “по-голямо” от родителя.

Има закони, които макар и невидими влияят на нашия живот.

Важно е да се прави разлика между искрено желание да направя нещо за своя родител и чувството на дълг и чувството на вина, които вкарват в тази динамика,
когато се носи отговорност за живота на друг.

“Правя това от любов/желание, а не защото съм длъжен.”

Липсата на сепарация и тогава, когато човек не е на своето място в семейната система води до липса на отношения, не възможност за създаване на
здрави отношения и семейство, липса на реализация , успех , да подобри своето материално положение, болести, трудности, проблеми.

Понякога да не се отделиш от родителите е осъзнат избор ( а понякога и не осъзнат ) да

останеш и да не се развиваш като личност.