Inner Child Therapy

Работата с вътрешното дете е мощен инструмент за лекуване на
психологически травми, дисфункционални модели, самосаботиращо
се поведение.
Вътрешното дете е метафора на „малкото ти“.Тази част от психиката, която 
е все още детска, невинна и пълна с учудване.  

Световно-известният психолог Карл Юнг е създал архетипа „Божествено дете“,
Aрт терапевтът Лучия Капачионе инициира движението към „reparenting“  на
нашето вътрешно дете през 70 -те години.
Семейният системен терапевт Вирджиния Сатир провежда в нейните групови сесии „партита по части“, 
които включват всеки човек да извика свои вътрешни архетипи , като вътрешното дете, майката, съдията и т.н. 

Тя осъзнава, че хората са многоизмерни и открива, че когато работим и интегрираме всичките наши уникални
части, ние можем да се излекуваме и да се задълбочим в себеосъзнаването и себепознанието. 

Чрез свързвнето с нашето вътрешно дете получаване достъп до нова информация за нашите незараснали рани 
и нуждите, които не са били удовлетворени, когато сме били деца. 

Свързването отново с вътрешното дете се превръща в процес на задоволяване на тези нужди и практикуване на грижа за себе си, за да можем да творим и живеем в света като щастливи възрастни.

Връзката със себе си, преживяването и признанието на вътрешното ни дете като символ на уязвимост и способност да обичаме стоят централно в терапията с вътрешното дете. 

Когато излекувате вътрешното си дете, вие ще сте в по-голяма хармония със себе си, което ще ви помогне да бъдете истински и автентични.

Изцелението на вътрешното дете ви връща обратно към дълбока връзка с вашата жизненост и спонтанност! 
През годините и главно от нашето възпитание в къщи и в училище ние сме се отказали от част от нашата жажда за живот и спонтанност, за да се адаптираме към обществото. Много болезнени събития от нашето детство, които сме преживяли като деца са останали непреживяни и непреработени, неосъзнати в нас – като неудовлетворени потребности от любов и признание.

Вътрешното ни дете, детето, което някога сме били се оттегля все повече от живота. Издига пред себе си стени и се страхува да не бъде наранено отново, с чувството, че не получава/заслужава достатъчно любов и внимание. Всичко това означава, че някои части от нас не са се развили и не са станали зряли, не са пораснали.

След това реагираме в различни ситуации незряло, от позицията на нараненото дете тогава и искаме или изискваме от хората до нас (партньор) да се погрижат за нашите незрели части, което всъщност е невъзможно.

Това, което не сме получили като деца не може да получим по-късно като възрастни и разбира се не можем да дадем на нашето потомство. Любовта и вниманието, което сме или не сме получили като деца в много голяма степен са решаващи за способността ни сега да даваме и получаваме любов и внимание.

Може би искате да имате любяща връзка и когато харесвате някой, който би могъл да е подходящ за вас,
 вътрешно ви дете изпада в паника, караща ви да се отдалечавате.

Защо?
Защото примерът в детството е бил родителски спорове, скандали, развод. Или може би са ви казали, че не сте привлекателни или, ако сте се почувствали безполезни – дори на шега, тези емоции и убеждения остават дълбоко във вас.
Може да искате да се заемете с работата, за която винаги сте мечтали, но не се чувствате готови вътрешно или имате съмнения в себе си или липса на убеденост за способностите си.

Защо?
Вътрешното ви дете е се чувства некомпетентно или глупаво.
Можете да видите как посланията от детството могат да повлияят на всичко, което правите в живота ви като възрастни.

Нужно е да се научим да общуваме и да лекуваме вътрешното си дете. То има нужди и желания, а понякога го игнорираме, изобщо не го забелязваме, а то е горивото, енергията, радостта, удовлетворението, творчеството, които подтискаме. Когато не чуваме и не удовлетворяваме желанията и нуждите на вътрешното ни дете ние спираме да желаем, то спира да ни вярва и по този начин лъжем себе си и може с години да живеем в илюзия
за себе си да не чувстваме удовлетворение и дори да не знаем защо.

Да удовлетворяваш своите нужди и желания означава да се грижиш и Обичаш себе си!

Когато се опитваме да разберем нашите собствени механизми за справяне и моделите на поведение на 
по-дълбоко ниво може да идентифицираме нашето вътрешно дете, външното дете, раненото дете и 
интегрираният възрастен.

ВЪТРЕШНОТО ДЕТЕ

„Малкото ти“ – нежно, емоционално. Вашето вътрешно дете е невинната част от вас
– всички чувства и първични нужди.  

• Уязвимост и невинност
• Дълбоко усещане и чувствителност
• Любопитство, игривост, креативност
• Жадува за любов, признание, приемане
• Желае свързване и безопасност
• Отворено сърце и съзнание
• Енергия, творчество
• Тотално изразяване – радост, гняв, тъга

ВЪНШНОТО ДЕТЕ

Отговаря за саморазрушаващо се поведение и самосаботаж.
Външното дете реагира на вътрешното и може да има хипергрижа, която му вреди. 

• Самоунищожаващо поведение
• Загуба на контрол над поведението и реакциите
• Нетърпение и импулсивност
• Некалибриране в израз на гняв
• Егоцентричност и фокусиране върху удовлетворяване на нуждите
• Саботира развитието, промяната и разтежа
• Свръхзащита на вътрешното дете, като отблъсква любовта

РАНЕНОТО ВЪТРЕШНО ДЕТЕ

Следствие на емоционално или психологическо пренебрегване.

• Дълбоко вкоренено убеждение, че сте счупени
• Страх от изоставяне и загуба на любов
• Несигурност и ниско самочувствие
• Загуба на себе си в опит да спечелите одобрение от другите
• Страх от поставяне на граници и казване на „НЕ“
• Търсене на незабавно удовлетворение чрез вещества, пазаруване, разсейване ,
прокрастинация

ИНТЕГРИРАН ВЪЗРАСТЕН

Когато се формира здравословен диалог между вътрешното дете и възрастният АЗ. 

• Свързаност с емоциите, чувствата и усещанията в тялото
• Може да идентифицира емоциите
• Способност да се идентифицират нуждите и да се отправят искания
без гняв или прекалена реакция
• Остава верен на себе си дори в конфликт
• Самоуважение и способност да поставя граници
• Дава пространство на вътрешното дет да изпитва големи чувства без да ги изключва
• Практикува любов към себе си и грижа към себе си

Терапията за лечение на вътрешното дете възвръща дълбокият контакт с желанието за живот и спонтанността!