Аз виждам толкова болка в душите на хората,
толкова много травми в техните сърца.
Хората се страхуват да обичат…
Започват да бягат на далече, когато започнат
да чувстват нещо повече от привикналото им
към страха сърце. Хората се страхуват да живеят
така, както копнее тяхното сърце. Те се затварят
за любовта, за успеха, затварят се в себе си, в
тялото си, в своята прелест, само за да не чуят своя собствен зов, зовът на сърцето.

Толкова пъти са ни ранявали, че ние вече не
вярваме на искрени думи, обезценяваме добротата
и помощта на другите, приемаме грижата като
опит за манипулация.
Срещаме се един с друг с дълбокото желание да
обичаме и огромен страх да не преживеем
отново болка…
Подчиняваме се на страха, пускайки от живота си
това, без което той е пуст, без което е просто празно съществуване.

Може ли да си спомните?

* Кога видяхте в човека неговата душа, а не своите
страхове във взаимодействието си с него?

* Кога за последен път живяхте с отворено сърце?

* Кога си позволихте да обичате без причина, просто да обичате?

* Кога направихте избор да запазите любовта
в сърцето си след вашата раздяла?

Не се обиждайте, не се разочаровайте, не се
ядосвайте, не затваряйте вашето сърце.
Запазете любовта, просто обичайте!
Вярвайте в дорото, в справедливостта, в любовта –
тя е велика сила, доверявайте се на това, което
се случва. Обичайте всички, с които ви
среща живота и пускайте с лекота в душата.

Аз осъзнах, че наистина имам уникално качество,
което ме прави различна  – когато
приключвам отношения с хората, аз се старая
да запазя любовта. Понякога е много тежко и
боли, но всеки път преодолявайки обидите,
тъгата, разочарованието, аз избирам любовта…
И разбирам, че това е бил мъдър избор, избор,
който е направил моето сърце по-голямо.

Не забравяйте за любовта във вашето сърце,
тя е тази, която го кара да бие лудо, да бъде
живо и да дарява топлина и грижа.
Обичайте не защото, а обичайте въпреки.
Вие винаги може да обичате  по-силно.

Затова просто обичайте! ♥

С любов,
Мая Шопова

В тези емоционално тежки за нас моменти ние
често изпадаме в състояние на жертва, започваме
да се съжаляваме, да се обвиняваме, отпускаме ръце,
вместо да се опитаме да осъзнаем:
случилото се – това е велик шанс за трансформация
и израстване на нашата личност, шанс да усвоим
урок и да продължим нататък.

В нашия живот ние привличаме точно тези хора,
събития и проблеми, чрез които трябва да научим
нещо. Чрез тях се случва нашето най-дълбоко
и качествено развитие като личности и души.
Всеки срещнат от нас човек – това е наш велик
учител.

Има прекрасна притча за душа, която избрала
за себе си преди новото раждане на земята този
урок, който тя искала да научи в това превъплъщение, и решила, че ще се учи на прошка.
И тогава тя попитала другите Души, които също
се готвили да и помогнат да научи този урок.
Една душа се съгласила да и бъде мъж, периодично
да се държи много обидно и лошо, да пренебрегва нейните чувства, за да се научи тя да му прощава.
Друга душа се съгласила да и бъде баща, която
няма да я разбира, подкрепя, ще я унижава, ще
и пречи да се развива, за да се научи Душата и на
него да му прости. Трета душа се съгласила да и
стане близка приятелка, която ще я изоставя в
трудни ситуации, за да се научи да прощава на тази
приятелка.
Няколко други души и те се съгласили също да и
помогнат да научи урока на прошката, като
станат нейни роднини, приятели, познати…

Така и ние, подобно на тези души идваме на земята,
за да научим някакви уроци – прошка, търпение,
любов, приемане.
И различни хора и обстоятелства идват при нас, за
да ни помогнат да ги усвоим.
След раждането ние не помним какво сме искали
да научим и възприемаме тези, които ни причиняват болка като наши недоброжелатели,
а в същото време всъщност те са наши преданни
помощници.

Запомнете това и тогава в сложни моменти във
вашия живот вие няма да се чувствате жертва
на хората и обстоятелствата, знаейки, че тази
ситуация, този човек вие сам сте го избрали, за да
научите чрез него нещо много важно.
Той просто играе отредената му от вас роля, точно така както и вие играете вашите роли в живота на
други хора.

Направте списък на хора и ситуации, в които ви е
било много болно и които са оставили във вас неприятни спомени, обиди, неприемане и неразбиране
и погледнете сега на тях по нов начин.

* За какво са ви били дадени?

* На какво са ви научили?

* Какви уроци са донесли със себе си във вашия
живот?

Ако вие не сте усвоили тези уроци до край, имате
възможност сега  да го направите. Мислено се поклонете
на всеки човек и всяка ситуация от вашия списък,
приемете ги с любов във вашето сърце и ги благословете,
пуснете ги с мир и дълбока признателност.
Първо се поклонете на родителите – вашите
първи учители, после на братята и сестрите,
съпрузите, децата, началниците…
Правете го до тогава, докато не почувствате приемане и благодарност за уроците и свобода
от всичко негативно.

Повярвайте, че ако приемате всеки човек във
живота си като учител, животът ви ще стане
значително по-лесен.
Странно е да се сърдиш на учителя в училище
за двойката, когато сам не си си научил урока, нали?

Моля споделете тази статия със света! Благодаря!

С любов,
Мая Шопова
Тел: 0879 58 56 55