Maya Shopova

Как да управлявам своето състояние?

Мая Шопова — Thu, 14 Oct 2021 18:31:27 +0000

Тези въпроси ще ви помогнат да направите първата стъпка към искреността със себе си и ще се научите да
осъзнавате своите състояния.

Ако сте се оказали в сложна ситуация;

Ако сте почувствали вътрешен дискомфорт;

Ако не знаете какво се случва с вас;

Ако имате нужда да възстановите контакта със себе си и своите емоции

Попитайте себе си “Какво чувствам аз сега?” Обърнете внимание на себе си.
Какви емоции изпитвате?

. Обърнете и внимание на усещанията в своето тяло. Как се проявяват емоциите?

. Озвучете честно това, което чувствате. Например:

– “Сега аз чувствам безсилие, че не мога да променя ситуацията, а в тялото слабост”.

– “Сега аз чувствам гняв към ….. и всичко вътре в мен клокочи”.

Попитайте себе си: “А как искам да се чувствам?”

Например:

– “ Сега усещам безсилие, в тялото – слабост, а бих искал да се чувствам творец на своя живот и да усещам
своята сила как мога да влияя на пространството.”

Ако вие осъзнато повтаряте фразите “Да сега чувствам това… , а бих искал да усещам …” няколко пъти ,
уверявам ви вашето състояние ще се промени. Отначало тези промени могат да бъдат едва забележими,
но колкото повече практикувате, толкова повече ще ги усещате и забелязвате.

Вашата задача е да признаете тези емоции, които изпитвате в настоящият момент и да преместите своя Фокус
на внимание към това как искате да се чувствате – на тези състояния, които са ресурсни за вас.

Това ще ви помогне на създадете нов модел на реакция, а след това и на поведение и следващ път попадайки в
подобна ситуация вашето тяло и психика ще усещат себе си по друг начин.

Но всичко започва с искреност към себе си.

Във вас се появява и възможност да се замислите как може да реагирате по друг начин в подобни ситуации,

какво може да усещате в своето тяло и възможност да управлявате своето състояние.

С любов и грижа,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655

The post Как да управлявам своето състояние? first appeared on Maya Shopova.

Как влияе мама върху самооценката на дъщерята?

Мая Шопова — Sun, 19 Sep 2021 14:00:13 +0000

Как влияе мама върху самооценката на дъщерята?

Формирането на самооценката се случва в ранна детска възраст.

Как оценява себе си детето, своите качества, възможности и своето място в света и обществото
зависи от това как се развиват отношенията с родителите и какво място заема то в тези отношения.

Особено значение за детето има мама, още повече , ако става въпрос за момиче.
Липсата на внимание от страна на майката ( възможно е майката да присъства физически,
но да е емоционално отсъстваща) води до емоционално, психологическо, интелектуално, физическо забавяне.
Затова значението на мама в живота на детето е неоценимо.

Мама се явява пример за своята дъщеря.

Наблюдавайки своята майка, дъщерята се учи на това каква е ролята на жената:
учи се на женски качества, да създава отношения с обкръжаващите, да бъде любима жена,
майка, пазителка на дома. От това как майката общува със своята дъщеря зависи по-нататъшния й живот.

Какъв модел на поведение ще избира в общуването с обръжаващите я хора, как ще се държи с
противоположния пол, какви отношения ще създава около себе си.

Да говори как е “правилно” няма никакъв смисъл, ако личния пример на мама не го доказва.
Ако майката се опита да възпита в своята дъщеря качества и модели на поведение,
които на нея самата не са й присъщи, дъщерята няма да може да ги овладее.

Затова изключително важно във възпитанието на децата да започнеш със себе си.
И не да създаваш себе си изкуствено, а да променяш себе си от основата, само в този случай
може да постигнете желаният резултат.

Тоест не може да научите дъщеря си на искреност, ако вие самите не сте искрени, да я учите на
споделяне, ако вие самите не умеете да давате, да цени себе си, ако вие самите не се цените.

В отношенията с дъщерята за правилна самооценка е важно:

1. Да не пестите обич, ласки, похвала;

2. Да не се съмнявате в способностите на детето, да не критикувате;

3. Да подкрепяте желанията за усвояване на нещо ново;

4. Да изключите потискането, контрола, директивния и команващ тон;

5. Да не обиждате, унижавате и да лепите етикети “глупачка”, “тъпачка”, “неблагодарница”

“мързеланка”, “дебеланка” и т.н. ;

6. Да не критикувате тялото, облеклото, външността;

7. Да не подлагате на съмнение постигнатите резултати и да давате съвети постоянно как
“трябва”и как би било по-добре;

8. Да не игнорирате, обезценявате, да не се присмивате;

9. Да не правите забележки, да коментирате, унижавате детето в присъствието на други хора;

10. Да позволите на детето да има свое мнение и желания и да приема само своите решения,
дори и да греши, да не правите нещата заради него, да го предпазвате от “грешки”;
11. Да приемате детето такова, каквото е.

С любов и грижа,

Мая Шопова
Тел: 0879 585655

Ако тази статия е била полезна за вас, моля споделете я, за да достигне до повече хора!

The post Как влияе мама върху самооценката на дъщерята? first appeared on Maya Shopova.

Защо се обиждат хората?

Мая Шопова — Tue, 25 May 2021 17:58:36 +0000

Защо се обиждате?

Зрялата възраст е отражение на детският опит.

Психиката фиксира моменти, украсени с негативни преживявания и на тяхна основа формира
защитни механизми, които в бъдеще ще станат неразделна част от жизненият сценарий.

Ние избягваме тези хора, които ни обиждат, не искаме да общуваме с тях.

А всъщност е нужно да бъдем по-близо до тях.

Знаете ли защо?

Никой не може да ви обиди. Вие сами избирате да се обидите.

Вас вече са ви обиждали в детството на тази тема и в сегашният момент патньора/колега/приятел случайно
докосва тази ваша рана (болева точка) – а вашата реакция – обида – както в детството.
Реагирали сте по същият начин на някаква тема.

Например в детството на детето са му казали- “Ти си глупав”, “Глупава”.

Внезапно някой в зряла възраст прави намек, като казва нещо подобно – “Нещо не разбираш добре” .
И тук се обиждате на човека. Всъщност той не ви е обидил, а това е вашата детска обида.

Защо ни е нужно да бъдем по-близо до тези хора, на които се обиждаме?

За да може да разберем себе си по-добре.

Всеки човек, който ви обижда, той ви помага да се разкриете, да опознаете себе си, показва ви части от вас,
за да се излекувате, колкото и странно да ви звучи.

Ако искате да разберете себе си, да се опознаете, приемете, да внесете ред и чистота във вашият вътрешен свят –
то тези хора са ви много полезни и ви помагат.

Често се обиждаме на близки хора.

Но, кой освен най-близкият може да ви каже някаква истина.
Всъщност се обиждаме на истината.

Ако човек се обижда на фразата “Глупав” значи вътре в дълбините на душата, той мисли така за себе си,
но не иска да си го признае. Дори и не иска да си го спомня, защото в детството се е натърпял…

Човек не иска да вярва, че е такъв и започва да доказва обратното. Може да доказва по различен начин – да се гневи,
да унижава другия човек, а може да доказва и пасивно – да се обижда, да мълчи, да игнорира и да чака извинение.

Вместо да чакате извинение е важно да анализирате себе си – Защо това така ви е засегнало? Защо смятате, че сте “глупав”?

Може би отдавна в детството са ви го казали, вие сте повярвали и досега ходите с него.
А в същото време имате толкова много доказателства в себе си, че не сте “глупав”!

Това е тема, с която е нужно да поработите, да формирате ново убеждение за себе си.

Всичко това е ресурс, тема за преработка.

А когато чакате извинение и получите извинение, вие нищо не сте преработили в себе си и ще продължавате
да се обиждате постоянно.

Да се обиждам и да чакам извинение – това е позиция на дете.

Колкото повече вътрешни рани имате, толкова по-лесно се обиждате.

Обиждайки се на друг, попитайте себе си как се отнася това за вас и какво можете да направите с него?

Докато не се разберете в себе си, ще се обиждате на различни хора, ще мислите, че всички хора са лоши,
че света е несправедлив и живота е ужасен. А това е възможно да води до зависимости, депресия и т.н.

Когато погледнете към обидата като на ресурс – това е много полезно взаимодействие.

В живота нищо не ни се дава просто така.

Нито хората, нито чувства или нашите състояния – всичко това е ресурс.
Всеки човек разкрива нещо в нас.

Когато се намирате в отношения например, вашият партньор също ви разкрива.
И ако имате неизлекувани рани вие ще бягате от тези от отношения и ще обвинявате партньора.

В детството обидата служи на детето като защита от болката, страха, ненужността.
Но в зряла възраст тя има друга функция – да разберете защо се обиждате, какво ви обижда и да го освободите.

Продължавайки да се обиждате както в детството губите възможност да развитиете комуникационни навици и самодостатъчност.

Когато се научите да разпознавате своята обида вие сте на пътя на вътрешната свобода, израстване и по-качествен живот!

С любов и грижа,
Мая Шопова
Тел: 0879 58 56 55 / Viber/ Whatsapp

Очаквам Ви на лична консултация!

The post Защо се обиждат хората? first appeared on Maya Shopova.

Как да предотвратя манипулация?

Мая Шопова — Mon, 29 Mar 2021 16:44:25 +0000

Как да разберете, че ви манипулират?

Манипулация – скрит психологически начин , целта на който е да се накара човек, въпреки неговите интереси да изпълни нужните на манипулатора действия.

Не маловажен фактор на манипулирането – да се направи така, че самият човек да го иска.

Манипулацията може да бъде осъзната и неосъзната. Също така това може да бъде както близък човек, така и непознат.

Манипулаторите използват вашите чувства:

Вина, страх, съжаление, любов, неувереност в себе си.

Какво да направя, за да не се поддавам на манипулации?

В отношенията си да разкриете скитият подтекст и да внесете своите потребности в комуникацията.
Можете да кажете – виждам / разбирам какво наистина искаш, хайде да видим какви може да направим така,
че и на двамата да ни е комфортно.
По такъв начин вместо едностранна, вие предлагате двустранна печалба.

Има случаи, в които манипулацията идва от място на слабост.
Важно е да се изясни от какво има нужда всъщност партньора.
Възможно е той/тя да използва манипулация, за да се почувства обгрижен или да почувства, че не е сам/сама.

Когато човек не иска да прави нещо, може се притеснява да каже, че не иска. Или не може да се изразява, да озвучи своята потребност,
да каже директно какво иска.

За да не се случва всичко това човек е нужно винаги да пита себе си – “какво искам? “ И да умее да казва “не”.

Ако забелязвате, че се поддавате на чужди манипулации и не живеете своя живот, специалист ще ви помогне да се справите с тези въпроси.

С любов и грижа,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655

Полезна връзка;
https://mayashopowa.com/how-to-love-yourself/

The post Как да предотвратя манипулация? first appeared on Maya Shopova.

Свобода или емоционална зависимост

Мая Шопова — Sat, 30 Jan 2021 17:56:07 +0000

Често хората бъркат любовта ( зрели и здрави отношения на двама независими човека) с емоционална зависимост.

А всъщност е лесно да се различи – ако при раздяла другият ти липсва, но знаеш че можеш да живееш и да
бъдеш щастлив и без него/нея, това не е зависимост.
Ако живота е безмислен без човека/партньора и не се чувстваш щастлив без него/нея – това е зависимост.
Често това се определя като любов.

Емоционалната зависимост може да се проявява не само любовните отношения, но и в приятелството.

От смяната на сферата на отношенията същността на зависимостта не се променя

На човек му е нужно да получава постоянно внимание и потвърждение на любовта от друг.
Нужно му е да намира потвърждение на своята значимост и съществуване. Човекът влиза в отношения,
за да не остане сам със себе си, със своите мисли, чувства, страхове, самота.

Човек само взима, но не отдава или само дава, жертвайки себе си, но не получава.

Емоционалната зависимост не е здрав модел на взаимоотношения.
Човекът е готов да бъде с който му падне, само да не остава сам със своята тревога.
Затова се съгласява с този, който приеме, а не с този, с който наистина му се иска.
Затова търпи унижения или сам става тиранин или манипулатор.

Защо се случва това?

Отговорите ги намираме както винаги в детството. Причина – емоционална студенина на родителите.
Не достатъчно любов. Не са били удовлетворени потребностите на детето в приемаме, сигурност, безопасност.
Не са научили детето да се справя с “негативните” емоции. Не са подкрепяли детето тогава, когато му е била нужна подкрепа. Детето пораснало, но потребностите останали.
И той се опитва да получи от другите хора всичко това, което не са му дали родителите.

Но не му става по-леко. Човек не се чувства щастлив и цялостен.

Опитва се да се съедини с някой, за да стане цял. Но това маскира болката временно.
Обикновено тези хора се събират със също толкова ранени половинки. От две изранени половинки
не може да стане нещо цялостно.

Лечението е трансформация на човека от “половинка” в цялостност.

Отначало се учи да види личността в себе си,

лекуване на детските травми, освобождаване на вътрешното дете, лекуване на изплашеното, обидено, ранено вътрешно детенце, всички болеви точки.

Свързване с нужните и желанията и да се види желанието да се угажда и да бъде добър навсякъде и за всички.

Да поема отговорност за своите желания и потребности да ги удовлетворява, без да манипулира другите хора.

Да устоява на вината, която се появява когато удовлетворява своите желания.

Вътрешна работа свързана със завършване на незавършените етапи на развитие.

Работа с образа на мама.

Сепарация от родителите (разрушаване на емоционалната зависимост), създаване на вътрешна опора,
промяна на патерни на поведението.

Да се създаде подкрепящо обкръжение, в което няма съзависими хора, а хора, които имат желание да създават партньорски отношения.

Учи се да вижда хората не половинки, а да иска да създава отношения с цялостни хора за здраво взаимодействие.

Това е процес.

Процеса е съпроводен от ярост, болка, съпротивление, да се излекуваш самостоятелно не е възможно.
Нужно е време, ресурси, подкрепа. Процеса минава по-леко със специалист/терапевт.

Когато човек се освободи от травматичният опит и интегрира всички разпиляни части от себе си
се чувства спокоен ( изчезва напрежението), уверен, жив, самодостатъчен, енергичен и може да извърши
ново движение към създаването на здрави взаимоотношения в живота си.

С любов и грижа,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655

Моля споделете тази статия, за да достигне до повече хора.
Благодаря!

The post Свобода или емоционална зависимост first appeared on Maya Shopova.

Вълшебна приказка за любов към себе си

Мая Шопова — Sun, 03 Jan 2021 14:31:45 +0000

Наближавала новогодишната нощ,
Мира вървеше по пътят за вкъщи и си мислела, колко нещастна се чувствала, сякаш не живеела,
а просто съществувала.

Навън било много красиво, валяло сняг, елхите – вълшебно снежно-бели, а в душата на Мира
изобщо не било радосто, красиво и бяло.

Тя вървяла по пътя, очите й били натежали от сълзи и се молела тихичко на Бог да й даде вдъхновяваща работа,
здраве, любов, добър и мил партньор, изобилие.
“ Моля те Боже, нямам сили да живея повече такъв живот…”

Почти стигала до вкъщи и на края на улицата, на завоя точно до един бор вниманието и привлякла ярка,
сияеща светлина, преливаща в цветовете на дъгата. Мира се доближила и с удивление погледнала каква
е тази светлина и затаила дъх. Това била невероятно красива жена, като Ангел.
С красива рокля от преливащи се цветове украсена с кристали, дълга коса, в която имало ухаещи цветя, а
на гърба криле.
Излъчвала топлина, светлина, една такава нежна, мила, усмихната.

“Коя си ти?” – попитала Мира. Толкова била впечатлена, че дори забравила да каже “здравей”.

“Здравей, Мира! Казвам се Любов, аз съм Ангелът на Любовта.”

“Как се появи, какво правиш тук” – пожелала да разбере Мира.

“Чух молбите ти и дойдох да ти помогна”. –

“Ти можеш да ми помогнеш , да ме избавиш от нещастията в живота ми? Да ги промениш?”

“Аз мога да ти кажа, разкажа, мога да ти обясня как да промениш живота си, но всичко останало можеш
да направиш ти сама”, казал ангелът с усмивка.

“Аз? Ти нали си ангел, не можеш ли да направиш някакво вълшебство и да ми оправиш живота? “ –

“Аз съм ангел, но не мога да помогна на този, който не иска сам да си помогне. Изборът го прави човек сам!
Сам създава своя живот, а ние само помагаме и напътстваме, подкрепяме.
Ако човек не ни чува или не иска да ни чуе ние не можем нищо да направим. “- обяснила Любов.

“Как можеш ти да ми помогнеш сам сама? На мен ми трябват толкова много неща – и здраве ми е нужно
и работа, и финанси и приятел. Ах, ах, тежка съдба, едва ли ти сама ще се справиш, ако Бог беше изпратил
всичките си ангели… По добре да си тръгвам, не можеш да ме спасиш.”, въздъхнала тъжно Мира и се
обърнала да си върви.

“Чакай ,Мира, почакай! Грешиш! Без мен, без Любовта няма да успееш, няма да можеш да получиш нищо.
Аз мога да ти помогна да имаш всичко, за което мечтаеш и всичко от което имаш нужда и желаеш, но трябва
и ти да се потрудиш!” – с увереност казал ангелът.

“Не разбирам! Как може Любовта да ми даде всичко ?! “ – въздъхнала Мира.

“Ще ти разкажа! Ще вървя заедно с теб до домът ти и по пътя ще ти обясня всичко! Хайде да вървим заедно!”

“Ах, Колко е приятно и топло с теб!” , възкликнала Мира.

“Аз съм Ангелът на Любовта, а Любовта сгрява и излъчва топлина!

Чуй сега внимателно какво ще ти разкажа.”

С раждането си всеки човек получава в дар от мен вълшебен пламък. Той се намира гърдите, точно в сърцето.
Нарича се огънят на любовта. Той гори ярко, излъчва невероятна топлина, силна енергия, красива светлина,
а човек се чувства радостен и щастлив. Тази сияйна светлина озарява, вдъхновява, разширява пространството, трансформира, разпространява се към хората и света и привлича други ангели, които го даряват с много дарове.
Подаряват му здраве, младост, красота, любов, успех, изобилие, чудеса и изпълняват желанията на човек.

Животът на такъв човек е пълен радост, щастие, с добри хора, смях, лекота, веселие и с вълшебство.“

“А мен си ме забравила! ”, почти извикала Мира.

“Не, не съм! Давам този дар на всеки един човек във Вселената. Повечето хора за съжаление не умеят
да го запазят и пламъкът угасва. Аз не мога да го запаля отново. Хубавото е, че човек може сам да запали
отново своя вълшебен огън и да го поддържа!

“Как може да го направи? – с учудване попитала Мира.

“Вълшебният пламък е пламъкът на любовта, той гори, когато човек е напълнен с любов.
Нужно е да се учи да обича себе си. Колкото повече любов, толкова по – ярък става пламъкът.
И запомни всичко започва с теб! “

А хора често вярват, че всички са им длъжни и чакат някой друг да запали техният пламък, искат топлината
от другите да се стоплят на нея. Но това не се случва. Малко разбират, че сам е нужно да запалиш своя пламък,
че всичко зависи от самият човек. Така той ще сияе, ще излъчва светлина и топлина и тази светлина ще
привлече хора със същите ярки пламъци в сърцето си и те ще си даряват един на друг радост, щастие,
любов, топлота.

Когато огънят не гори той привлича същите хора с угаснал пламък и те започват да се карат по между си,
като чели са на бойното поле, воюват за тази любов, която и на двамата не им достига. Те нямат какво
да си дарят един на друг, няма топлина, няма радост, няма вълшебна енергия, няма светлина.

Чакат някога някой да им даде всичко това и живеят в самота, нещастие, болести, умора, безпомощност,
униние, неуспех, бедност, празнота в душата.

Сега си представи, казал ангелът на Любовта, красива жена, с ярко горящ пламък в сърцето.
Красива, добра, нежна, сияеща, топла, такава като мен.

Когато хората я видят те чувстват радост в душата си, искат да общуват с нея, мъжете й се възхищават,
хората се обръщат след нея с усмихнати и възхитени погледи. Такава жена искат да я прегърнат, да бъдат
близо до нея, да се сгреят и заредят от нейната топлина. Искат да й дарят радост и обич.

Когато я погледнеш в очите знаеш ли какво забелязваш там?
Там има невероятна красота – тя вижда всички хора добри, силни, смели, сърцати.
Тя не ги вижда с угаснали пламъци в сърцата, а вижда красивите им души.

Вътрешното усещане на тази жена е все едно в нея има преливащ фонтан от любов.

Такива хора излъчват вълшебен аромат, аромат на щастие, любов и чудеса.”

“Изобщо не разбирам как е възможно всичко това? Как би могло да се постигне? – тежко въздъхнала Мира.

“Нужно е да промениш своето отношение към себе си, към другите хора и към света.” – отвърнала Любов.
Защо гасне пламъкът знаеш ли, Мира?”

“Не, не знам, Любов”

“Пламъкът загасва от негативни мисли, обиди, гняв, страхове, осъждане на себе си и другите, злоба,
неприемане на себе си, неприемане на своето тяло, неприемане на грешките си, критика към себе си,
сравняване с другите хора, постоянно търсене на недостатъци, не приемане на своята природа,
неразрешение да изпълняваш своите мечти, да удовлетворяваш своите желания, не слушаш тялото и
вътрешният си глас, отдавна угаснала връзката интуицията. Много хора зависят от чуждото мнение,
слагат себе си на последно място, фокуса постоянно е в негатива, в проблемите, липса на благодарност,
постоянно угаждане на другите хора, пазене на “добро” поведение, лишение от комфорт.
Някои хора не желая да излязат от ролята на жертва, избират да страдат, унижават се, предават и лъжат
себе си, други вярват, че не заслужават щастие, не вярват в себе си и своята сила…”

“Олеле, олеле моят пламък е отдавана изгаснал.” – тъжно казала Мира

“Ти можеш отново да го запалиш. Представи си сега, че ти си твоето вътрешно дете.
Представи си себе си като малка, както когато си била малко момиченце. Ти си тя и погледни себе си
отстрани с любящи и обичащи очи все едно си нейната майка. Виж колко е красива и уникална!

“Но аз не съм красива”. – извикала Мира

“Кой ти е казал това? Чий са тези мисли?

Ти ще вярваш ли, че твоята дъщеря не е красива?

“Моята дъщеря ще бъде най-прекрасната, най-красивата и умна!”

“Погледни с тези очи себе си!

Какво ще пожелаеш на своето дете?” – попитал Ангелът.

“Ще й пожелая да прави това, което желае и когато желае, да не угажда на хората, ако не й харесва това,
което прави да не го прави, да не слуша никого, да слуша своя вътрешен глас, да танцува, да рисува, да играе,
да мечтае, да спортува, да се занимава с любими дела и работа. Да знае, че е най-прекрасната, най-красивата,
родена с правото да бъде щастлива!

Да се радва на малките неща всеки ден, на небето, на слънцето, да носи красиви рокли, да си прощава грешките
и да продължава напред, да не се обвинява и да стои в миналото. Да не държи обиди в себе си, да прощава, да се освобождава, да преодолява страховете си, да се развива, да развива своите таланти, да знае своите слаби страни
и да развива силните. Да отстоява себе си. Да не общува с неприятни хора, да действа, когато иска нещо.
Бих я посъветвала още да се грижи и цени своето тяло, да се грижи за своето здраве.

Желая й да избира най-доброто за себе си, да бъде смела, да проявява своята сила и решителност,
да прави осъзнати избори. Да знае своята цена и ако някой мъж се държи неуважително или иска да я използва,
манипулира, да си тръгва веднага без да търпи и миг дори.

Да не вярва на тези, които й казват, че тя не може и няма да й се получи, да не слуша чуждо мнение,
да вярва в себе си, да не се сравнява и съревновава с другите. Да следва своя път и своите желания.

Да казва винаги, когато нещо не й харесва, да не мълчи, да слага себе си на първо място, да не се
опитва да бъде “добро момиче” . Да не живее в дом, който не й харесва или на място, което не й харесва,
да прекъсва отношения, които са обезценяващи и разрушаващи и да избира да се обгражда с хора,
които са със светли мисли и светли чувства и намерения. Тя ще се научи да ги разпознава.
Да не работи на нелюбима работа само заради пари. Да не икономисва, а да си доставя радости.

Да знае и вярва, че има рождено право и е достойна да бъде щастлива и обичана, че тя е много умна,
талантлива, креативна и красива и аз ще направя всичко възможно тя да бъде щастлива и да сбъдне своите мечти!”

“Всичкото това, което пожела правиш ли го за себе си? “ – попитала Любовта

“Не, не го правя!

“Защо?”

“Не знам!”

“Погледни пак към себе си внимателно и ми кажи защо?”

Мира се разплакала –

“ Аз не обичам себе си…”

“Значи е дошно време да запалиш своя пламък. – усмихнал се Ангелът на Любовта.

Започни с писмо, напиши на себе се писмо към своето вътрешно дете.
Напиши всичко прекрасно, което има в теб и всичко прекрасно, което имаш в живота си.
Напиши защо си най-прекрасната. Напиши благодарности към себе си любимата.
Всеки човек има за какво да благодари на себе си, знам, че и ти имаш за какво да бъдеш благодарна на себе си.

Напиши списък с желания и започни да ги изпълняваш като към най-любим човек.
Колкото повече грижа и обич проявяваш към себе си, толкова повече пламъкът в сърцето ти ще свети по-ярко,
а в живота ти ще има радост и щастие”.

“Да, Любов, да, ще напиша”, отвърнала Мира и за първи път от много дълго време на лицето й се
появила лека усмивка.

“Е, Мира, време е да тръгвам!”- казал Ангелът.

“Ще дойдеш ли пак при мен, Любов?”

“Когато започнеш да разпалваш пламъка в сърцето си, аз обезателно ще дойда, обещавам ти”.

“Всичко ще направя, давам ти думата си”- отговорила Мира и прегърнала Любов на прощаване.

Докато вървяла по пътя до вкъщи Мира си преповтаряла разговора с Ангела на Любовта, а на душата
й било радостно и вдъхновяващо, дори още чувствала топлината и приятната енергия, с която я огрявала Любов.

До сега не знаеше и не се беше замисляла колко е важно да обичаш себе си.

Чакала любовта от другите хора, одобрение, признание, похвала, стараела се да заслужи всичко това и се
огорчавала, че не ги получава. Болно й било, че никой не я обичал, или я предавали или я обиждали…

А всъщност тя самата предавала толкова пъти себе си, от страх толкова пъти жертвала себе си и своя комфорт,
търпяла нетърпими хора…

Още когато била малко дете, на седем годинки Мира спряла да вярва, че е талантлива, спряла да мечтае.

Живеела с усещането, че не е на мястото си на тази планета.

“Хората с горящ пламък миришат на щастие, на любов” мислела си Мира като повтаряла думите на Ангела.
И аз искам да мириша на щастие!”

От този ден нататък Мира се променила, променила своето отношение към себе си.

Станала като любяща и грижовна майка на себе си.

“Какви избори прави жената, която обича себе си?”

Това, което правя радва ли ме, харесва ли ми?

Това, което правя от обич към себе си ли е?

Какво бих дала/направила за любимото си вътрешно дете? Тези въпроси си задавала постоянно Мира.

Болестите на Мира изчезнали.

Тя оставила не любимата си работа, преместила се в друг град, държава.
Започнала нова, любима вдъхновяваща работа, развиваща нейните таланти, работата,
за която била родена. Творяща от душа. Срещнала добър и любящ мъж.

Превърнала се в невероятна красавица. Превърнала точно в жената, която описвал Ангелът на Любовта –
нежна, красива, сияеща, излъчваща светлина и топлина, с ярък пламък в сърцето, миришеща на любов
и вълшебство! Била заобиколена от доброта, грижа, обожание.

А Любов и нейните приятели ангели постоянно били при Мира!
И радостта и щастието озарявали всичко наоколо!

С любов и грижа,
Мая Шопова

Ако тази приказка ви е харесала и се е докоснала до вас, моля споделете, за да достигне до повече хора!
Благодаря!

Полезна връзка:

https://mayashopowa.com/how-to-love-yourself/

The post Вълшебна приказка за любов към себе си first appeared on Maya Shopova.

Обида към татко – как ми влияе

Мая Шопова — Sun, 27 Dec 2020 16:56:31 +0000

Ако не ви се получават отношенията с мъжете, ако сте недоволни от своя партньор,
ако често се карате със своя любим – причината за това често са неосъзнатите обиди към татко.

Ние привличаме в живота си мъж, който прилича на нашия баща.
Но не по външност и често не по характер. Неосъзнато избирате такива мъже,
с които изпитвате тези чувства, които сте изпитвали със своя баща.

Ако сте се страхували от своя баща, то и с мъжа ще изпитвате чувство на страх.

Ако сте се чувствали самотни и не сте усещали от татко любов и подкрепа, то тогава ще се
чувствате ненужни и в отношенията с мъжете. Страстно ще искате да получите това внимание,

което не сте получили от своя баща.

Ако сте се чувствали отхвърлени и изоставени, то тези чувства ще ви преследват и в отношенията.
При това мъжът не е задължително да ви изостави и предаде, вие ще чувствате това в обикновени
ситуации – когато не ви в позвънил, не ви е писал, излязъл е с приятели или се занимава с любимото
си хоби, вместо да ви отдели внимание.

В отношенията с мъжете се активират детските травми, които са получени в отношенията
с бащата в детството!!

По този начин подсъзнанието иска да завърши гещалта и да излезе от този сценарии.
Но това не е възможно в отношенията с мъжете!!

Само връщайки се към корените на тези травми, към забравената и подтисната болка,
преработвайки обидите към татко, може да промените своя сценарии!

С това работим в индивидуални сесии.

Важно е да знаете, че докато не поработите с образа на бащата ( това е фундамент),
вие ще чакате мъжът да се промени, ще се ядосвате, ще се обиждате и ще се въртите в кръг,
а това е път, който води до никъде!Моля споделете тази статия, за да достигне до повече хора.
Благодаря!

С любов и грижа,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655

Още полезна информация и практика:

The post Обида към татко – как ми влияе first appeared on Maya Shopova.

Причини за ревността

Мая Шопова — Sun, 27 Dec 2020 16:32:08 +0000

Ревност – чувство, което е основано на усещане за “заплаха” в отношенията,
опит да се защити човек от предателство.

Мъжката ревност е съсредоточена повече върху угроза от сексуален характер,
а женската – опасност от емоционална близост.

Причините за възникване на ревност могат да бъдат няколко:

1. Неувереност в себе си, ниска самооценка.
Човек няма вътрешна опора и затова неговият Фокус на вниманието е върху партньора.
Има склонност да ревнува от всичко, в това число и от личните интереси на партньора,
хоби, приятели и т.н.

2. Дисфункционални симбиотични отношения. Отношения, в които са размити личните
граници вътре в двойката. Човек усеща себе си неразривна част от партньора, възниква
силно чувство за собственост. На хора в симбиоза не е възможно да обясниш,
че партньора прекарва време отделно и това е нормално.
Такива хора са склонни към свръхконтрол, хиперревност и ограничаване на личното
пространство на партньора. Причината за симбиотични отношения е, че няма сепарация
от родителите и има склонност към сливане.

3. Непреработени емоционални травми. Ако човек са го лъгали в миналото, предавали са го,
то настоящите отношения ще предизвикват недоверие към партньора, чести съмнения.

4. Базови убеждения ( решения, които описват нашето отношение към ситуации).
Откъде възникват тези убеждения? Например от негативен опит от Рода ( Родовата система).
Възможно е човек да е бил наблюдател на изневяра на баща си в детството.
Тогава вътрешно възниква убеждението “Мъжете изневеряват”, “На мъжете не може да им
се има доверие”. Или да сте чували баба ви (значим възрастен) да казва:
“Никога не запознавай приятелката си с мъжа си, да не страдаш после от измяна!”
– убеждението се е предало на вас.

Ако ревността се е прокраднала във вашите отношения, е важно да намерите корените на проблема,

да откриете причината, да отстраните причината, за да имате хармонични отношения,
основани на близост, приемане и доверие.

Моля споделете тази статия, за да достигне до повече хора.
Благодаря!С любов и грижа,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655

The post Причини за ревността first appeared on Maya Shopova.

Любов към себе си или егоизъм

Мая Шопова — Sun, 27 Dec 2020 16:21:50 +0000

Любов към себе си или егоизъм?

Понякога любов към себе си и егоизъм се бъркат и човек не знае как да обича себе си,
когато не му е бил даден такъв пример в детството.

Любов към себе си не е егоизъм.

Любов към себе си е да дадеш от себе си на себе си, а егоизъм е желанието другите хора
да постъпват така, както на вас ви се иска, да вземеш от другия и да дадеш на себе си.

Когато се грижите за себе си това не е егоизъм, а удовлетворение на базови потребности от:
уважение, любов, признание, внимание.

Всеки човек има емоционални базови нужди/потребности:

Потребност от безопасност

Потребност от сигурност

Потребност от внимание

Потребност от любов

Потребност от нужност, значимост

Потребност от принадлежност

Потребност от себереализация

Когато не са били удовлетворени тези потребности в детството, човек остава неудовлетворен
и живота не се случва така, както би му се искало. И след това като възрастен задачата на човек
е да даде на себе си всичко това самостоятелно!!

И това не е егоизъм, а условие за щастие, условие за ресурсно състояние и вътрешна опора,
от което човек носи полза първо на себе си, а след това на своите близки, на хората около него, на света!

Любов към себе си е:

Да удовлетворяваш своите нужди, потребности.

Да слушаш своя вътрешен глас, да удовлетворяваш своите желания.

Да вярваш в себе си, да се свържеш със силата на своя дух.

Да живееш в истината за себе си, а не да лъжеш себе си и да живееш в илюзия.

Да приемаш своите недостатъци и ограничения.

Да признаеш и да се гордееш със своите качества, таланти, навици, които сам си развил.

Да се грижиш за своето развитие – ментално, духовно, физическо.

Да отстояваш своите интереси, лични граници, да защитаваш себе си.

Почивка, здрав сън.

Да не се сравняваш с другите и да не се критикуваш, а да одобряваш и да си даваш подкрепа и поощрение.

Да поемаш отговорност за своите мисли, чувства, действия, за своя живот!

Да бъдеш и останеш верен на себе си (любовта) и своите принципи въпреки..

Да осъзнаеш Божествената си природа, своята уникалност, дарове и да ги ползваш за свое благо
и да служиш за благото на хората!

Когато човек започне да обича себе си спира да чака любов от другите, да заслужава, да изисква…

Любовта към себе си невероятно силно променя живота и затова тази тема присъства често на моята страница.

Това е невероятна, магична сила – чувството на любов към себе си и чрез себе си към другите хора.

Да обичаш другите е възможно само обичайки себе си, можеш да дадеш това, което имаш!

Да, любовта означава да давам!

Моля споделете тази статия, за да достигне до повече хора>
Благодаря!С Любов,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655

The post Любов към себе си или егоизъм first appeared on Maya Shopova.

Обида

Мая Шопова — Sun, 27 Dec 2020 16:10:35 +0000

Обидата не е просто чувство, а емоционално-поведенческа реакция – чувства + поведение.

На нас не ни харесва някоя ситуация, човек, някой ни обижда.

Възможно е да накажем този, който ни е обидил – да се прояви агресия по отношение на него
( да се изкажат неща, да се извършат компенсиращи действия) и да се възстанови несправедливостта.

А може и да замълчим и да затаим обидата

(а заедно с нея и гневът) към този, който ни е обидил и тогава тази обида ще ни разяжда вътре в нас.

Когато човек се старае да бъде много добър и да заслужи любов, той се “старае да не се обижда”.
Но, когато има обида, то тя никъде не изчезва, тя е вече вътре в човека.

И “да се старае да не се обижда”, е безполезно. Обидата ще влияе на отношенията,
проявявайки се невербално – в изражението на лицето, в погледа, в интонацията на гласа.

В обидата се съдържат три послания:

Аз съм обиден/а!

Аз искам нещо!

Познай какво искам, и ми го дай!

От къде идва обидата?

Излъгани очаквания. Възприемане

на своите представи за света като изключително и единствено верни, завишени очаквания,
идеализация, нарушаване на лични граници. Причините могат да бъдат различни,
съществени или по-малко съществени.

Несъзнателен процес, поради липса на способност да се прощава.

Съзнателна манипулация. Тя предизвиква в отсрещният човек чувство за вина
и като следствие обиденият получава желаното.

Какво да права с обидата?

Първа стъпка – Признаване – “Да, обидих се”. Да не крия от себе си този факт. Да бъда честен със себе си.

Втора стъпка – да осъзная – Какво искам да получа с помощта на своята обида?

Трета стъпка – Да намеря конструктивен начин да получа желаното от мен.
Или да дам на себе си това, което сам не си давам, а изисквам от друг.

Както и всяка друга емоция, обидата може да бъде добър учител.
Важно е да не се остава в тази емоция.
Хубаво е ако това състояние се заменя с осъзнаване на случващото се.

Понякога макар и болезнен, човек получава ценен опит, от който може да направи изводи
за себе си, да стане по-добър, по-осъзнат и приемащ, по-мъдър, да се научи да обича!

Моля споделете тази статия, за да достигне до повече хора.
Благодаря Ви!

С любов и грижа,
Мая Шопова
Тел: 0879 585 655

The post Обида first appeared on Maya Shopova.