Маратон „Живот без оплакване“ – Ден 11
Днес започваме нова част на предизвикателството. Ние няма да се оплакваме, ще следим нашето състояние и ще търсим позитивният
смисъл от оплакването. Към това добавяме това, че ще гледаме
реално на всичко хубаво в нашият живот, а също така и ще поемем отговорност.
Сериозно ниво за осъзнати хора. 🙂
Обичайно се оплакваме от светът, който оценяваме със своето
субективно възприятие, но има и друга реалност – фактическата.
Има голяма разлика между: „той не ми се е обаждал, защото аз не съм му нужна“ и факта, че „той днес не е звънял“.
Част от нашите оплаквания са доизмислени. Нека да опитаме да не преувеличаваме, а да погледнем фактите в очите.
Към другите въпроси добавяме още един :
Кое от това е наистина реално?
* Наистина ли мъжът ми не ме обича или просто той ме слуша невнимателно относно моите молби? И от това аз правя извод, че не го е грижа за мен?
* Наистина ли моята майка е лоша или на мен просто ми се иска
в детството да имах повече внимание и играчки.
Ще обърнем внимание на това, което има реална, фактическа стойност.
Преувеличаването и измислянето блокират нашата сила, защото
не приемаме реалните факти, а измисляме несъществуващи. Нека
бъдем честни със себе си в нашият маратон.
Ето и втората допълнитна задача:
Тя се отнася за тези оплаквания, които са фактически потвърдени.
В тях ще откриваме позитивното.
Моделът е : „Я съм благодарна…(това от което се оплаквате), това
ми даде….“
Пример:
„Аз съм благодарна на мъжът за това, че той ме остави сама. Това ми
даде възможност да се запозная със себе си, да започна да се развивам,
да осъзная своите грешки и поведение като жена, да израстна
емоционално и психологически. Аз открих своите таланти, осъзнах
своята ценност и красота, запознах се с интересни хора, започнах да
чувствам живота. Много съм благодарна за това!“
И трета задача за профисионалисти 🙂 : поемане на отговорност
за това, което се случва в моят живот, дори и за тези ситуации и
неща за които се оплаквате.
„Да, (признаване на оплакването, – това е моя отговорност, какво аз (…),
а на мен ми се иска(…) „.
Например:
“ Да, аз съм напълняла, и това е моя отговорност, защото не съм внимавала
с яденето и със своето тяло. Би ми се искало да се занимавам със спорт,
да се храня здравсловно и да получавам от това удоволствие“.
Ще пробваме ли да живеем по тази схема 11 дни до края на маратона?
Вие имате гривна, която ви помага да бъдетеосъзнати.
Ако се оплачете – спрете и почувствайте:
* Защо казвам това?
* Какво ми дава?
* Какво чувствам?
* Какво искам да чувствам?
* Как мога да го получа по друг начин?
Мисля, че вече свикнахте с тези въпроси. Това не са въпроси за ума,
нужно е да ги почувствате вътре в себе си, в своето тяло.
А ето и нашата част за шампиони:
* Колко това оплакване е реално? Бъдете честни! В отношенията
с партньора често искаме да изкараме себе си ангел, а него чудовище.
именно тези игри на жертва и тиранин разрушават отношенията.
* Благодарност. За какво можете да благодарите в тази ситуация?
Какво ви научи тя, показа ви, какво осъзнахте за себе си? Например
за какво можете да бъдете благодарни, ако мъжът не ви подарява цветя?
За това, че ви мотивира да разберете себе си повече като жена, да
изследвате психологията на отношенията, за да научите как да разрешите
този въпрос. Тази ситуация още може да ви помогне да решите
въпроса със своята самооценка и да се разделите с мъжа, който
се стиска за един букет цветя. 🙂
* Отговорност. Това е най- сложната стъпка. Например: „Да, оплаквам
се, че мъжът не ми подарява цветя, и това е моя отговорност, защото
аз позволявам да идва на среща без цветя и не казвам, че искам да ги получа , когато минаваме покрай магазин за цветя. Иска ми се другият път
открито да кажа, че искам да получа подарък и го приемам с радост и
благодарност“.
Напишете моля как беше за вас този ден:
* Какво осъзнахте и почувствахте?
* Как се справихте с упражненията?
* Сложно ли ви беше?
* Какво е вашето настроение в средата на нашето предизвикателство?
С любов и уважение,
Мая