Как да поставим личните си граници

//Как да поставим личните си граници

Как да поставим личните си граници

By | 2020-04-23T08:35:05+00:00 март 27th, 2019|Личностно развитие|0 Comments

Темата за личните граници е много актуална,
защото е необходимо да чувстваме своите лични граници, да разбираме
своите лични граници и да живеем в рамките на своите лични граници.

Какво означава лични граници, как ги губим 
и как може да ги възстановим?

Личните граници ни помагат да отделим себе си, своите чувства, мисли,
желания от чувствата, мислите и желанията на другите хора.

Как да разберем, че сме в своите лични граници?
На нас ни е комфортно.

Всеки човек е нормално да има свое собствено пространство, в което му е хубаво,
там където е сам със себе, сам за себе си и това лично пространство ние наричаме лични граници.

Кога ги губим?

Това се случва в детството. В нашия манталитет е силно проявено, когато нас ни възпитават, когато ни казват/показват как е правилно, как трябва, как не трябва. Много често родителите и учителите нарушават нашите лични граници и
считат, че това е абсолютно нормално.

Има един великолепен виц на тази тема:
-„Иване прибирай се в къщи!
– Мамо, студено ли ми е?
– Не, гладен си.“

Това е нарушаване на личните граници. Когато аз решавам за теб – как е там в
твоето тяло, как „трябва“ да се чувстваш, как е нужно да се случват всички процеси.

Ние ставаме възрасни, но когато сме получили този опит с нарушените граници в детството, ние не сме се научили да чувстваме къде съм аз и къде е другият човек.
Мама е решавала всичко заради мен, а след това кой решава? И ние позволяваме
на другите хора да взимат решения за нас. Те го правят с лекота и ние не можем да разберем защо живеем през цялото време с вътрешното усещане за дискомфорт?
Защото нашите лични граници постоянно се нарушават от другите хора.

Как да разберем, че нашите лични граници са
нарушени?

1. Когато някой човек започне да ви дава съвети без вие да сте ги поискали.
Той / тя знае „по-добре“.
2. Критиката също е нарушаване на личните граници.
3. Когато с някой не сте в близки отношения или приятел/ка, с която се
намирате сред други хора в пространството и ви наричат с умалителни
имена или така както е прието да се наричате, когато сте насаме, а не в обществото.
4. Физически лични граници – когато някой се приближава прекалено близо или си позволява физическо докосване, за което вие не сте дали своето съгласие.
Когато някой се опитва да ви оправи косата, да махне някаква прашинка от
вашето облекло, да ви прегърне, а вие не сте дали разрешение. Това също е нарушаване на личните граници.
5. Когато другият знае по-добре от вас какво чувствате вие. Ти се чувстваш… или другият дава оценка на вашите чувства или казва, че те са неправилни.
Има още много други примери. Помислете какво откривате вие самите за себе си.

За нас е станало толкова нормално в детството да бъдат нарушавани личните ни граници, че сме го приели за естествено. След това като възрастни при взаимодействието ни с хората в обществото за нас е нормално да позволяваме на
другите хора да нарушават нашите лични граници и на нас ни  е много трудно да кажем – „Не! С мен така не може!“
Защо? Защото се страхуваме да бъдем неудобни.
Страхуваме се от отхвърляне. Този стах ни води до това ние да позволяваме на
другите хора да навлизат в нашето лично пространство.
Енергийно на нас ни е изключително не комфортно. Но някой хора са свикнали да живеят в този дискомфорт и те дори не забелязват своето състояние.

Ние правим две огромни грешки, когато започваме да се замисляме за своите лични граници:

1. Мислим, че хората сами ще се сетят как може и не може да се отнасят с нас.
Ние имаме за себе си разбирането как е правилно, как не е правилно и считаме,
че и другият човек има същите параметри. Упс… Това не е така.
И докато ние не му разкажем как на нас ни е приятно, какво искаме, какво не ни харесва, как може – той не може да гадае и ще действа така, както той е свикнал.
От своята собствена представа, по подразбиране. И най вероятно вашите лични
граници ще бъдат постоянно нарушавани.

2. Смятаме, че другите хора знаят по-добре от нас самите. Това е същата история от детството – мама знае по-добре какво се случва в теб ( „студено ли ми е? не. гладен си“). Ние отдаваме в ръцете на другите хора усещането „аз знам за теб“. Ставаме
зависими от тях и нашите лични граници се
разтварят, размиват се. Пускаме в нашето пространство хора  и не забелязваме,
че се чувстваме  дискомфортно. Свиваме се и това си личи и на физическо ново. Тялото се свива, раменете се свиват, защото пропускате този момент, в който във вашите  лични граници постоянно се наместват други хора.

Как да построим нашите лични граници?  

1. Личните граници започват с изучаване на това кой си ти, какво ти харесва, как ти харесва. Как може да се отнасят с теб и как не може да се отнасят към теб.
Как ти е комфортно, а как ти е дискомфортно?
Тук идва проблема, защото хората не знаят нищо за себе си и не чувстват когато
тези граници се нарушават и след това осъзнават, че се чувстват зле.
Нужно е да започнеш да опознаваш себе си. Чрез психологията, чрез наблюдение
на себе си, чрез медитация. Има различни начини да разберете как ви харесва и
какво искате вие самите. Ако не знаете какво/как ви харесва, тогава може да започнете наобратно – как не ви харесва.
Започнете да наблюдавате и да забелязвате как се чувствате добре, а как се
чувствате зле, кое е неприемливо. Наблюдавайте за своето емоционално
състояние.

2. Не давайте на другите хора правото да решават как се чувствате вие, кога и как
ви е добре. Правото да взимате решение е ваше. Да или не, искам или не искам, да отида ли или не, ще се храня ли или не, ще пътувам ли или не.
Не давайте на другите хора да знаят за вас повече, отколкото знаете вие.
Вие знаете най-добре и можете да се договорите със себе си.
Вие чувствате себе си и вие чувате себе си. Просто е нужно да допуснете мисълта,
че за себе си вие знаете и решавате.

3. Осъзнайте вашия страх от това да бъдете отхвърлени и неудобни.
Това е голям проблем при построяването на личните граници – страхът
от отхвърляне. Ако кажем „не, няма да дойда с теб“ се притесняваме, че няма да
ни поканят повече или че може да създадем конфликт и ето този страх пречи на желанието да бъдеш себе си.
Започнете да се наблюдавате. Например – сега се страхувам да бъда „лош/а“, сега се страхувам да не бъда отхвърлен. Само от това, че наблюдавате този страх, той постепено ще изчезне. Кажете „да виждам те“ и опитайте да действате по
различен начин.

4. Спрете да правите компромиси. Когато постоянно правите компромиси няма
да се чувствате емоционално комфортно. Да, понякога е необходимо, но не и да живеете постоянно правейки компромиси.
Казвайте „не, не искам по този начин“, „не, не желая“ – до най-малките детайли. Например: сервитьора в ресторанта ви носи ягодова торта, а вие сте поръчали
малинова. Не се страхувайте да кажете, че искате това, което сте поръчали.
Не избирайте това, което не искате дори в най-обикновените неща.
Това позволява да си създадете навик да избирате себе си и своите желания.
Това прави по-здрави вашите лични граници и вашата самооценка.

5. Наблюдавайте себе си. Наблюдавайте как се чувствате. Променя ли се вашето емоционално състояние. Как реагира моето тяло? Каква е тази емоция?
Учете се да се самонаблюдавате и изучавате. На ниво ум не се забелязва бързо
кога се нарушават границите, но на ниво емоции е по-лесно. Ние можем да
усетим как се чувстваме.
Научете се да наблюдавате как се променя вашето емоционално състояние.

6. Не се страхувайте да казвате „не“. Не се притеснявайте да говорите спокойно
„с мен не може да се отнасяте така“. Вие имате право да приключите диалог или среща, който не ви е комфортен. Вие имате право да си тръгнете от
отношения, които са токсични за вас. Вие може да си тръгнете от киното по средата
на филма, ако не ви е интересен филма. Не стойте и нетърпете там, от където всъщност искате да си тръгнете! Вземете решение, станете и тръгнете.

7. Вие също можете да чуете „не“ от другите хора и това е нормално.
Когато ви казват „не“, това не означава ,че вас ви отхвърлят, че ви отказват
като личност. Просто другият човек има право да каже „не, това не ми харесва,
не ми е комфортно“.
С вас всичко е наред когато вие казвате „не“ и когато на вас ви отговарят с „не“.

8. Не се страхувайте от грешки. Дори да сгрешите в комуникацията с другият човек просто кажете съжалявам. Ние се учим от грешките си.
Чрез тях научаваме как може и по друг начин. Когато се учим да поставяме
правилно своите граници ние може да сгрешим в даден момент , но няма  нищо страшно – това е наш опит.

9. Когато в началото се учим да поставяме нашите лични граници ние понякога ги отстояваме грубо, рязко. В това няма смисъл. Не гледайте на
границите като на рязка стена, която ви отделя от хората, а като начин на комуникация, който ви държи на комфортно за вас разстояние.
Някъде тази граница може да е по-малка, някъде по-голяма, зависи от контекста,
от мястото и от хората.

10. Научете се да уважавате не само своите, но и личните граници на другият човек. Той също има право на свое лично пространство, на това, което му харесва или не,
на своите собствени желания и мнение. Човек, който се отнася с уважение към личните граници на другите хора може да осъзнае много неща и за самият себе си
при взаимодействието си с тях.

Неумението за поставяне на лични граници води до изтощение и загуба на енергия. Или се съпротивляваме поставяйки резки граници или усещаме разочарование,
ако сме изпуснали момента, когато личната граница е била нарушена.

Кое позволява на жената да държи хармонични лични граници?
Именно нейната самооценка.
Ако чувството за самоценност го няма като вътрешна опора – то тогава жената може лесно да бъде манипулирана или да бъде „удобна“.

Наблюдавайте себе си. Дайте право на вашите лични граници да се проявят. Проявявайте вашата индивидуалност и уникалност!
Желая ви щастие и лекота!

Ако тази статия е била полезна за вас, моля споделете я със света,
за да достигне до повече хора. Предай нататък!

С любов и грижа,
Мая Шопова

тел: 0879 585 655
whatsapp/viber/skype
info@mayashopowa.com

 

About the Author:

Leave A Comment